Скинията, която Бог заповядал на израелския народ да построи в Синайската пустиня и във връзка с която били установени всичките им религиозни служби и церемонии била, както ни уверява ап. Павел, сянка на бъдещите добрини. ( Евреи 8:5;10:1; Кол. 2:17). Фактически цялата израелска нация, както законите, така и религиозните й служби и церемонии, били образни. Тъй като това е истина, разбирането ни на Плана и спасителното дело, което напредва понастоящем, както и бъдещото им развитие, не могат да не бъдат в огромна степен осветени чрез грижливо изучаване на „сенките”, които израелтяните били карани да повтарят постоянно година след година за наше назидание, докато Евангелският век въведе първообразите им – действителните неща - 1 Петър 1:11, Евреи 10:1-3.

Ние започваме изследването на този въпрос не само за да се сдобием с историческо познание за юдейските форми, церемонии и поклонение, но за да бъдем поучени чрез разбиране в същността на изследването на сянката - така, както Бог я е замислил при уреждането й.

Разбирането на Божията грижа при направата на „ сянката” не само ще породи у нас доверие в точността й, че нито една точка или чертица не ще пропадне, докато не се изпълни всичко (Матей 5:18), но ще събуди у нас също огромен интерес към Божия план. Това ще ни накара да изследваме подробно и да търсим внимателно значението на сенките. Това възнамеряваме да правим ние сега с обещаното Божие благословение, уверени че сме сред онези, които са истински посветени на Бога, негови чеда, родени от духа му –„ който търси - намира и който хлопа, ще му се отвори.”

УСТРОЙСТВО НА СКИНИЯТА

Наставленията, дадени на Мойсей за устройството на Скинията могат да се намерят в книгата Изход от 25 до 27 глава, а описанието на извършената работа- от 35 до 40 глава на същата книга. Накратко казано, Скинията била дом, построен от известно количество дъски от дървото ситим ( акация) „ обковани” или покрити с листове злато, кaто краищата им били положени в гнезда, приготвени от сребро, закрепени здраво заедно с помощта на греди от същото дърво, също покрити със злато.

Самата постройка била широка 15 стъпки , висока 15 стъпки и 45 стъпки дълга. Отворена била от предната й страна или от източния й край. Покрита била с голямо бяло ленено платно, избродирано с фигури на херувими в синьо, мораво и пурпурно. Отвореният край или предната част на постройката била затворена от завеса, направена от материя, подобна на покривалото, наречена „Дверите” или Първата завеса. Друго платно от същата материя, обшито подобно с фигури на херувими, наречено „Завесата”( или „Втората завеса”) било спуснато така, че разделяло Скинията на две отделения. Първото или по- голямо отделение, широко 15 стъпки и дълго 30 стъпки, било наречено „Светая”*. Второто или задното отделение, широко 15 стъпки и дълго 15 стъпки, било наречено „Светая Светих”. Тези две отделения съставлявали самата Скиния. Над тях била издигната палатка за подслон. Тя била направена от кашмирско платно или козина от коза. Върху нея имало друга от боядисани в червено овчи кожи и друга от тюленови кожи (погрешно преведени кожи от язовец).

*В английския превод ( а и в българския), често, макар и неправилно, „Светая” е наричана „Свято място” и в такива случаи думата „място” ще се намери, написана с подчертан шрифт, сочейки с това, че е добавена от преводачите, както например в Изход 26:33. Тази грешка е твърде объркваща като се има в предвид, че „Дворът” бил правилно наречен „свято място”. Когато думата място не е дадена с подчертан шрифт, се има в предвид винаги „Дворът”. Виж Левит 14:13 и 6:27. в някои случаи „Светая” е наречена „Скинията на събранието” „Светая светих” или „Светилището” също понякога е наречено „Свято място” – място с подчертан шрифт.

Примери- Левит 16:17,20,23. Когато говорим за тези отделения, ние ще ги наричаме по няколко начина: „ Дворът”, „Светая” и „Светая светих”.

Липсата на разбиране за ползата на християните от тези образни картини и необходимостта от еднообразна точност от страна на преводачите на кн. Левит, трябва да е било причина за различните преводи, които по такъв начин спомогнали за объркване на изучаващия.

СВЕТИЯТ ДВОР ИЛИ СВЯТОТО МЯСТО

Скинията била обкръжена от „ Двор”, като самата тя стояла в задната му част. Дворът бил широк 75 стъпки и дълъг 150 стъпки, като бил оформен от ограда, направена от ленени завеси, окачени на сребърни куки, поставени на горният край на дървени стълбове, високи седем и половина стъпки, които от своя страна били поставени на тежки медни поставки ( неправилно преведени бронзови) и свързани, подобно на навеса, който покривал Скинията- с въжета и закачалки. Цялото това заграждение било свята земя и затова било наречено „Свято Място”, а така също „ Дворът на Скинията”. Входът му, подобно на вратата на Скинията, бил на изток и бил наречен „Портата”. Тази „Порта” била направена от бял лен, обшит със синьо, лилаво и пурпурно.

Ще отбележим, че трите входни пасажа- „Портата” към Дворът, „Дверите” към „Светая” и „ Завесата” към „ Светая Светих” били направени от една и съща материя и цветове. Извън Скинията и „Дворът” бил „ Станът” на Израел, който я обкръжавал от всички страни на почитателно разстояние.

ОБЗАВЕЖДАНЕТО

Обзавеждането на „Двора” се състояло от две главни неща „ Бронзовият Олтар” и „ Умивалникът” със съответните им инструменти.

Обзавеждането на Скинията се състояло от „Маса”, „ Светилник” и „ Кадилен Олтар” в „Светая” и „ Ковчегът на свидетелството” в „ Светая Светих”.

Забележително е, че цялото обзавеждане на Скинията било от злато или облицовано със злато, докато в „Дворът” всичко било от мед. Дървото, което било основата, облицовано с тези метали, вярваме, било употребено, за да направи предметите по-леки и по- лесно преносими, отколкото ако са направени от масивен метал. Това съображение било много важно, когато пътували. Съдовете на Храма били направени от масивни метали. ( 3 Царе 7:47-50) 

Ние мислим, че двата метала, злато и мед, били употребени, за да представят две различни естества. Медта представлявала човешкото естество в неговото съвършенство, малко по- долно от естеството на ангелите, а златото- Божественото естество, което е далеч над ангели, началства и власти. Златото и медта са много подобни на външен вид, но все пак различни по качество. Така Човешкото същество е образ и подобие на Божественото, но приспособено към земните условия. 

Ще отбележим, че устройството на

ЛАГЕРЪТ, ДВОРЪТ И СКИНИЯТА

които са така определено разделени и диференцирани в три главни дяла, изобразяват три отделни класи, благословени чрез Умилостивението. Двете части на Скинията изобразяват двете състояния на една от тези класи.

„ Лагерът” изобразявал състоянието на човешкия свят в греха, който се нуждае от Умилостивение и желае благословенията му, обаче анализира неясно свързаните с него копнежи и стенания. В образа „ Станът” бил израелският народ като цяло. Той бил разделен от всички свети неща с бяла ленена завеса, изобразяваща за онези, които са вътре стената на вярата, но за онези отвън - стената на неверието, която пречела на погледа им да надникнат в светите неща вътре. За да се влезе в „Святото място” или „ Дворът” имало само един вход. По такъв начин образа свидетелствал, че съществува само един път за достъп до Бога- едната „врата”- Исус. „ Аз съм пътя... никой не отива при Отца освен чрез мене.” „ Аз съм пътят”- Йоан 14:6; 10:9

„ Дворът” изобразявал състоянието на Оправдание. В него се влизало чрез вяра в Христа- „ вратата”. В този „ Двор” през Денят на Умилостивението било позволявано да влизат само Левитите (образните или оправданите вярващи). Те имали достъп до „Бронзовия Олтар” и до „Умивалникът” и служели в „Двора”, но като обикновени Левити ( вярващи) нямали право да влизат в Скинията, нито дори да надникнат в нея ( Числа 4:19,20).  В „Двора” всички неща били направени от мед. Това сочело,че класата, която била допусната да влезе там , се състояла от Оправдани човеци.” Дворът” не изобразявал състоянието на духовната класа през Евангелския век, макар че при жертване и умиване, свещениците също го използвали.

Самата постройка на „Скинията” с двете й отделения изобразявала двете състояния на всички, които биват подложени на промяна от човешко към духовно естество. Първото отделение „ Светая” изобразявало състоянието на всички, които (като Левити- оправдани вярващи) посветили човешкото си същество на смърт, за да могат да участват в Божественото естество ( 2 Петър 1:4), тъй като са родени от дух. Второто й отделение „ Светая Светих”, точно зад „Завесата” - смъртта, изобразявало състоянието на останалите верни до края „победители”, които ще достигнат до Божествено естество. След като завършат посвещението си в смърт, те ще бъдат променени напълно, ще бъдат родени от мъртвите, в Първото възкресение в Божествено естество и организъм. Никое човешко, без оглед на това дали някога е било изпълнено с вяра, независимо от това дали се е умило от всякакъв грях и в Божиите очи оправдано обилно от всичко и считано за съвършено, не би могло да има някакво място или привилегия в духовните неща, в смисъл да ги разбере. През Евангелският век обаче такива са „ призвани” да посветят и пожертват човешкото си естество в служба на Бога и вместо него да наследят духовното естество- като членове на Христовото Тяло.” А физическият човек не приема нещата, които са от Божия дух, защото за него те са глупост и не може да ги разбере, защото те се изпитват духовно.”- 1 Кор. 2:14

Самият факт, че всичко в Скинията било направено от чисто злато, изобразяващо Божественото естество подразбира, че представлява състоянието само на такива, които са призовани към Божествено естество. Само онези от Левитите, които били посветени в делото по жертването ( свещеници) имали достъп до Скинията. Така че само онзи от Домът на вярата,  който е посветен да жертва дори до самата си смърт, може да влезе в Божествените условия, представени от Скинията.

В „Дворът” в оправданото състояние на човека, се влиза само чрез вяра. Но докато ние все пак трябва да запазим вярата, която ни оправдава, ако бихме желали да преживеем промяна на естеството си и станем „ Нови създания”, „ участници в небесното звание”, да бъдем „ Участници в Божественото естество”, то ще трябва да правим нещо повече от това. Ето защо влизането в „Светая” подразбира нашето пълно посвещение в служба на Бога, зачеването ни от Духа и старта в надпреварата за наградата на Божественото естество. Условя за това са вярност на обета ни, разпъване на оправданата ни плът, представяне на човешката ни воля и тяло в жива жертва на Бога. Не би трябвало да търсим повече човешко удоволствие, почит, похвала и т.н., но да бъдем мъртви към това и живи за небесните импулси. Макар и в това състояние, ние все още вървим чрез нашия Господ Исус Христос, който не само отворил за нас „ Портата” на Оправданието чрез вяра в кръвта му, но който също отворил „Вратата” (първата завеса) за влизане в Скинията, „ новият път на живот” като духовни същества през и отвъд „Втората завеса” - чрез жертване оправданата ни плът.

Ето защо двете отделения на Скинията „ Светая” и „ Светая Светих” изобразявали двете фази или двете стъпала на Новия живот, за който сме заченати от Светия дух.

„ Светая” изобразявал сегашното състояние на родените от Бога чрез словото на истината .( Яков 1:18). Като „Нови създания” с небесен ум, макар и още „в плътта” те имат свой действителен (вътрешен) живот и вярват в Бога от вътрешната страна на Завесата на Посвещението и отвъд интелектуалния поглед на света и непосветените вярващи. Те се радват на вътрешната светлина на „Златния Светилник”, докато другите са във „външната тъмнина”. Те ядат от специалната духовна храна, представена от безквасния „Хляб на присъствието” и принасят тамян на Златния олтар, приеман от Бога чрез Христос Исус.

„ Светая светих” изобразявал съвършеното състояние на Новите Създания. Те са верни до смърт и спечелват великата награда на Вишното звание чрез участие в Първото Възкресение ( Откр. 20:6) Тогава, отвъд двете завеси, плътския ум и плътското тяло, те ще притежават славни духовни тела и духовни умове. Те ще бъдат подобни на своя Водач и Предтеча отвъд Завесата, който влизайки като наш Изкупител, осветил за нас, новия и жив път- или нов начин на живот- Евреи 10:20, 1 Йоан 3:2

Творението с духовен ум в „Светая” с вяра поглежда напред през цепнатината  на „ Завесата” в „ Светая Светих”, долавяйки отблясъците на славата, почитта и безсмъртието оттатък плътта; с вяра, която е котва за душата, сигурна и вярна, проникваща в това, което е оттатък завесата.- Евреи 6:19; 10:20

Тогава виждаме, че Оправданието чрез вяра, първата ни стъпка към святост, ни въвежда в състояние на „мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” (Рим. 5:1) Когато греховете ни са опростени или считани за покрити с Христова праведност, ние се намираме на стъпка по- близо до Бога, но сме все още човеци в „ Двора”. Ако се доберем до наградата на Вишното Звание, която е от Бога в Христос Иус и влезем през „Светая” в „ Светая Светих”, да последваме.

СТЪПКИТЕ НА ИСУС

Нашия Водач и Глава - „Първосвещеникът на нашето Изповедание” ( т.е. Първосвещеникът на нашето Свещеничество), „царското свещенство”- Евреи 3:1, 1 Петър 2:9—

(1) Чрез вяра в Христовата Изкупителна жертва, представена на Бронзовия олтар, влизаме през „Портата” в „Двора” - премината е завесата на неверието и греха. Нашият Господ никога не направил тази стъпка, защото не бил от Адамовото потекло. Той бил свят, безвреден, отделен от грешниците. Той не бил никога извън състоянието на „ Двора”.

(2) Отхвърляйки оправданата си човешка воля и всички свои човешки копнежи и надежди, минаваме през „Първата Завеса” или завесата на човешкото ни съзнание - считайки човешката си воля за мъртва. Отсега нататък вече не се консултираме с нея, но само с Божията воля. Сега ние се намираме в „ Светая” като „Нови Създания” - в първото от „небесата” или свети места (Еф. 2:6- Дайаглот) и започваме да се просвещаваме от „ Златният Светилник” ( Словото Божие) относно духовните неща- „ дълбините Божии” и да се освежаваме и укрепваме ежедневно с истината, така както е представена в „ Хлябът на присъствието”, който по Закон можели да ядат само свещениците. (Мат. 12:4) Посветени и укрепени по този начин, ще пренасяме ежедневно жертви на „ Златният Олтар”, приемливи от Бога чрез Исус Христос- сладко благоухание за нашия Отец- 1 Петър 2:5 *

*Думата „духовни” очевидно уместно отсъства от най-стария гръцки ръкопис, Синайския. Жертвани са не духовни, а човешки права, привилегии, живот и т.н.

По такъв начин всички светии, всички посветени са в „небесното” или „ свято” състояние сега – „седят (при почивка и общуване) с Христа в (първите от тях) небесни места”, но още не са влезли в „ най-святото от всички места”. Не, друга завеса трябва да се мине първо. Както преминаването през предната завеса изобразява смъртта на човешката воля, така преминаването през втората завеса изобразява смъртта на човешкото тяло. И двете са необходими да завършим „жертвата” си. Както плътския ум, така и плътското тяло трябва да бъдат изоставени преди да можем да влезем в „ най- святото” от всички места- усъвършенствани като участници в божественото естество и неговото духовно състояние: защото плът и кръв не могат да наследят Божието Царство- 1 Кор. 15:50; сравни Йоан 3:5,8,14

С тези мисли на ум относно трите състояния, представени от трите места „ Стан”, „ Двор” и „ Скиния” в следващото ни изследване ще отбележим специално трите класи, които попадат под тези условия, а именно: Невярващия свят, Оправданите вярващи и Светиите, съответно изобразени от Израелтяните, Левитите и Свещеничеството.

Скинията

Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8