Ред на образа и първообразните му значения — Телето — Свещеникът — Влизане в Светилището с кръв — Тамяна, благовонието и зловонието — Влизане в „ Светая Светих” — Господният Козел — Козелът за отпущане — Благославяне на народа

Като образ, денят на Умилостивението трябва да се разглежда отделно, но и все пак като част и имащ отношение към други образи на Скинията. Тези образи са, така да се каже, нещо като отделни картини. Всяка от тях има своя цел и поучава по свой собствен начин и все пак всички са съгласувани като части от една галерия и са в хармония една с друга като дело на един велик Артист. Във всяка от тях трябва да видим първо Главата и след това Подсвещениците - Църквата.

За да разберем значението на Денят на Умилостивението и делото му, ще трябва първо да разберем, че нашия Господ Исус Христос персонално е Първосвещеник на Подсвещениците- Евангелската църква, „Тялото” му  и че в завършен и по- пълен смисъл той  е Глава, а ние- членове на Тялото на Първосвещеника на света. Точно така Аарон бил шеф на Подсвещениците си, докато всъщност в общия и правилно преведен смисъл, представлявал Подсвещениците, бил ръкоположен да служи като Първосвещеник „ за всички на народ” на Израел- образен представител на цялото човечество; онези, които желаят да бъде направено умилостивение за греховете им и да се върнат към Божествената милост и подчинение. 

Както Просвещаването на първообразното свещеничество включва всички членове на Тялото и изисква завършването му да стане през целия Евангелски век, същото е и с приноса за грях или жертвата на умилостивението. Тя започнала с Главата, а ние, членовете на Тялото му, изпълваме мярката на христовите страдания, които остават зад него. Тези страдания изискват целия Евангелски век, за да завършат.- 1 Петър 4:13; Рим. 8:17; 2 Кор. 1:7; 4:10; Фил. 3:10; Кол. 1:24; 2 Тим. 2:12, 1 Пет. 5:1,10

„ Денят на Умилостивението”, който в образа бил двадесет и четири часов ден, в първообраза виждаме, че обхваща целия Евангелски век. С приключването му, жертвите се прекратяват, славата и благословението започва, а Великият Първосвещеник на света ( Исус и Невестата му ще станат едно, Главата и Членовете- завършени) ще застане коронован, като Цар и Свещеник по чин Мелхиседеков, Цар на мира, Свещеник на трона си.- Евр. 5:10.

Там той ще застане пред света, (проявен, признат, но невидим за естественото зрение), не само като Цар и Свещеник, но също и като велик Пророк- „Господ, вашия Бог ще издигне измежду братята ви Пророк като мене ( Мойсей)... и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена изсред людете.” Когато през Хилядолетието, под управлението и учението на този велик Пророк, Свещеник и Цар, човечеството придобие съвършено знание и способност, ще се изисква съвършено подчинение и всеки, който не се съобрази с това, ще се отсече от живота, без по- нататъшна надежда- Втората смърт.- Деян. 3:22,23.

През Евангелският век, неговата Църква или Тяло го признала, като „Учител, изпратен от Бога”- великият Пророк, като „ Първосвещеник на нашето изповедание” и като праведен Цар. Божието слово обаче учи, че той не ще бъде приет само от Църквата, но че ( заедно с Тялото си, Църквата) ще бъде Пророк за целия народ, Свещеник за целия народ и Цар на „ всички езици, племена и народи”, „ Господ на всички”, Свещеник на всички и Пророк или Учител на всички.

При посвещаването н образните свещеници, видяхме Аарон и синовете му, представляващи нашия Господ Исус и Тялото му като „нови създания” и телето, изобразяващо човечността им; но в образа, който сега разглеждаме, намираме Аарон, представляващ сам целия Помазаник (Глава и Тяло) и две различни жертви, теле и козел, които са употребени тук да представят разделението и все пак подобието в страданията на Тялото и Главата му, като „ принос за грях”.

ТЕЛЕТО- ПЪРВАТА ЖЕРТВА В ДЕНЯ НА
УМИЛОСТИВЕНИЕ

Телето изобразявало Исус на тридесетгодишна възраст- съвършения човек, който отдал себе си и умрял за нас. Първосвещеникът, както вече видяхме, представлявал „новото” естество на Исус, помазаната Глава и всички членове на Тялото му, преузнати от Бога. Разликата, която е направена тук между човека и „ новото създание”, ще бъде ясно разбрана и припомнена.* „Човекът Исус, който отдал себе си” на тридесетгодишна възраст, бил преди това богат (от по- висше естество), но който заради нас обедня, т.е. стана човек, за да може да даде единствено възможния откуп за хората- живота на един съвършен човек.- 1 Кор. 15:21

*Виж Изследване на писанията, том І, гл. Х  и том ІІ, стр. 126.

След като наказанието за греха на човека е смърт, необходимо било Изкупителят ни да стане човек- „ да стане плът”, иначе не би могъл да изкупи човечеството. Човекът съгрешил и наказанието било смърт. Ако нашият Господ трябвало да заплати за наказанието, необходимо било да бъде от същото естество ( но неопетнен, отделен от греха и от расата на грешниците) и умре като заместник на Адам, в противен случай човечеството никога не би могло да се освободи от смъртта. За да осъществи това, човекът Исус пожертвал „ всичко, което имал”- слава на съвършен човек, почит, за която съвършения човек би могъл да претендира и накрая „ живот като съвършен човек”. Това било всичко, което той имал ( с изключение на божието обещание за ново естество и надеждата, която това обещание породило), защото той заменил духовното си същество за човешко, което направил „ принос за грях” и което било изобразено от телето в Деня на умилостивението.- Йоан 1:14; Исая 53:10

Но след като „Човека Христос Исус” дал себе си като наша изкупителна цена, следва че не може да бъде възстановен в това човешко състояние, което отдал. Ако той си върнел обратно изкупителната цена, то ние, избавените, би трябвало да попаднем отново под осъждане на смърт. Ако обаче Отец удостоял Исус с някаква почест, слава или живот като награда за подчинението му дори до смърт, това трябва да бъде слава, почест и живот на някакво друго равнище на съществуване на човешкото.

Такова било намерението на  Йехова за Исус, а именно, че щял да го издигне над човешкото равнище и над предчовешкото му състояние, над всички ангели, началства и власти, от дясната си страна ( състояние на главна заслуга, след Йехова) и го направи участник на безсмъртието- божествено естество. За тези и други поставени пред него радости, Исус „претърпя кръста, презря срама и е поставен отдясно на величеството на високо”- Евреи 12:2; Фил. 2:9, Евр. 1:3,4

Новото естество, което нашия Господ получил вместо човешко, като награда за жертвата му, е онова, което е изобразено от свещеника. Докато е истина, че жертвата на човешкото естество не завършила преди кръста и че наградата- божествено естество не била получена преди възкресението, три дни по- късно, все пак в Божие изчисление, както е посочено в този образ- смъртта на Исус(телето) била счетена за завършена, когато Исус се представил жива жертва, символизирайки смъртта си в кръщението. Там той се признал за мъртъв- мъртъв за всички човешки стремежи, надежди за човешка слава, почест или живот- в същия смисъл, в който ние, последователите му сме увещавани да се считаме мъртви към света, но живи като Нови Създания на Бога. – Рим. 6:11

Приемането на исусовата жертва от Йехова във времето на неговото посвещаване или гаранцията за онова, което щял да получи, когато смъртта наистина настъпи.

че той е мъртъв, било посочено от помазанието му със светия дух- „предплатата” или гаранцията за онова, което щял да получи, когато смъртта наистина настъпи.

Разгледана по такъв начин, виждаме, че смъртта на телето изобразило предлагането на Исус, когато се посветил. Това е в хармония с изявлението на Апостола за посвещението на Исус или собственото му принасяне в жертва. Той цитира пророка, казвайки: „ Ето, ида да върша волята ти, о Боже, в томовете на Писанията е писано за мене”- да умре и изкупи мнозина. Там, казва вдъхновения писател, „Той отнема първото (т.е. отстранява образните жертви), за да постанови ( или изпълни) второто ( първообраза, действителната жертва за греховете).- Евреи 10:7,9,14 

Да, приноса за грях, изобразен от телето, се появил; трите и половина години на исусовото служение показали, че всяка човешка воля била мъртва и че човешкото тяло също било считано за такова от момента на посвещението.

Помазаният Исус, изпълнен със светия дух в момента на кръщението, бил божественото ново създание (макар че не бил съвършен като Божество до възкресението). За това свое родство той винаги твърдял, казвайки: „ Думите, които ви говоря, не ви говоря от себе си (като човек), но от Отец, който пребъдва в мен ( чрез своя дух), Той върши делата. Думата, която чувате не е моя, но на Отец, който ме е пратил.( Йоан 14:10,24) „ Не моята воля (като човек), но твоята, (Отче, божествената) да бъде” в този „земен съд”, посветен до смърт. - Лука 22:42

Телето било заклано в „ Двора”, който, както видяхме, изобразявал състоянието на вяра в хармония с Бога, най-високото постижение на плътта, човешкото естество. Исус бил в това състояние съвършен човек, когато се принесъл (телето в образа) на Бога.

Нека имаме в предвид тези отличия, докато изследваме внимателно делото на образния Ден на Умилостивение, за да можем по-ясно да разберем първообразните реалности. Аарон се измивал, за да представи чистотата, безгрешността на „ новото създание”- Главата и членовете на тялото му. „ Никой, който е роден от Бога не съгрешава: защото семето пребъдва в него и не може да съгреши, защото е роден от Бога.” -1 Йоан 3:9, Дайглот. Новото създание не може да съгрешава и е задължено постоянно да внимава за старото естество, считано за мъртво, за да не се съживи отново. Когато старата воля разделя контрола с новата, това означава, че старата не е мъртва и че новата не е още „победила”. Триумфът на старата воля би означавал смърт на „ Новото създание”- „ Втората смърт”. 

За службата в Деня на умилостивението, Аарон не бил облечен в обикновените си „одежди на слава и красота”, но в одежди за жертва, „ ленени одежди”, емблема на чистотата- праведноста на Светиите. Ленената материя била предплата на славната мантия, която щяла да последва. „ Лененият пояс” го представял като слуга, но не толкова властен, както когато на края на Деня на Умилостивението” ще бъде препасан със „ Странния пояс” на ефода. Ленената митра била същата, която принадлежала на славното облекло и обявява съвършената праведност на Главата ни, както по време на жертва, така и след нея.  Така първообразният Първосвещеник с божествен ум, заченат духовно, макар и все още нероден от духа, бил готов и в състояние да осъществи жертвата на Умилостивението при Първото си идване, продължил да прави това, както е изобразено от Аарон.

Така да влезне Аарон в светилището (и Светая светих) с юнец от говедата в принос за грях и овен за всесъждение, и да приведе Аарон юнеца на приношението за грях, което ще принесе ( представлява) себе си ( членовете на тялото му- Подсвещениците) и за дома си ( всички вярващи, целия „дом на вярата”- Левитите) и да приведе Аарон юнеца на приношението за грях, което принесе за (представлява) себе си; и да заколи юнеца на приношението за грях като приноси (представлява) себе си; и да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтара, който е пред Господа и две пълни шепи благовонен тамян, счукан на дребно (на пудра) и да го внесе отвътре ( „първата завеса” или „дверите”) и да тури тамяна на огъня пред Господа (кадилницата с разгорени въглища била поставена върху Златния олтар в „ Светая”, а тамяна, натрошен отгоре постепенно произвеждал благовонен дим) и димът от тамяна ( прониквайки зад „втората завеса”) да покрие Умилостивилището, което e върху плочите (капака) на свидетелството, за да не умре ( като наруши условията, при които може да се яви като приет в Божественото присъствие) -3,6,11-13.

Надниквайки през образа в първообраза, нека сега стъпка по стъпка сравним онова, което извършил Исус с пророческата картина на делото му. Когато човекът Исус Христос се посветил, той незабавно като Ново създание, родено от Светия дух, взел пожертвувания човешки живот ( кръвта на телето) да го представи пред Бога, като изкупителна цена „ за греховете ни, и не само за нашите, но също за греховете на целия свят” . Духовно роден, той не бил повече в условията на „ Двора”, но в първото отделение на Скинията „ Светая”, където трябвало да чака и принася тамяна си на огъня на изпитанието- той трябвало да демонстрира лоялността си към Бога и праведноста, посредством онова, което пострадал като роден Син, преди да влезе в „ Светая светих”, съвършено духовно състояние.- Евр. 5:8

Първосвещеникът сложил в огъня (заедно с кръвта ) две шепи благовонен тамян за благоухание; и така нашия Господ Исус изпълнил обета си за Посвещение в продължение на три и половина години служение, което било сладко и приятно благоухание, потвърждавайки веднага завършването на Посвещението и съвършенството на жертвата. Благовонният тамян, счукан на пудра, изобразявал съвършенството на човека Исус. Огънят от Бронзовия олтар представлявал изпитанията, на които бил подложен; това пък, че бил носен от Свещеника означава, че нашият Господ трябва със съвършения си курс на верност, да взема преследванията върху себе си. Когато съвършенствата на неговото същество ( тамяна) влезнали в съприкосновение с изпитанията на живота ( огъня), той напълно се подчинил на божествената воля- сладко благоухание. По такъв начин е показано изкушението му по всички пунктове и все пак, без грях. Както тамянът трябвало да бъде погълнат от огъня, така той отдал всичко свое в подчинение на Бога. Той принесъл „двете пълни шепи” на свещеника, изобразявайки по такъв начин  пълната способност и възможност за праведност на нашия Господ- изисквана и дадена.

Но докато Исус като „ Ново създание” се намирал в „ Светая”, радвайки се на светлината на златния светилник, хранен с хляба на истината и принасяйки приемлив тамян на Бог Йехова, нека погледнем в „ Двора” и още по- далече оттатък  „Стана” и видим едно друго дело, което се извършвало едновременно. Последно видяхме телето, заклано в „ Двора”, изобразяващо човека Исус, посветен на тридесет годишна възраст при кръщението си. Сега тлъстината му била поставена на „ Бронзовия олтар”, а заедно с нея бъбреците и различния произвеждащ живот органи. Те изгаряли ярко, защото телето имало много тлъстина. Облак дим, наречен „благоухание Божие”, се издига пред очите на всички, които са в „ Двора”- „Домът на вярата”- Левитите, вярващите.

Това представя как жертвата на Исус се явила на повярвалите хора. Те видели предаността, саможертвата, любящата ревност ( тлъстината), която се издигала към Бога, като приятна и приемлива жертва през трите и половина години служение на  нашия Господ.Те добре знаели, че това е винаги угодно на отца. От това, което видели в „ Двора” ( плътта), те знаели, че той е приет, макар че не можели да видят жертвата в пълното й величие и съвършенство, както тя се явява пред Бога в „ Светая” като благовонен тамян на „ Златния Олтар”.

Докато двата огъня горели  ( в „Двора”- тлъстината, а в „ Светая”- тамяна- като благовонията им се издигали по едно и също време), извън „ Стана” имало друг огън. Там било унищожавано плътското тяло ( стих 27). Това представлявало делото на Исус така, както изглеждало в очите на света. На тях изглеждало глупаво, че той щял да прекара живота си в жертва. Те не виждат необходимостта от нея като изкупителна цена за човека, нито духа на покорство, който я подбуждал, както Отец я видял. Те не виждат любящите съвършенства на нашия Господ и неговото самоотричане както ги виждат вярващите ( в условията на „ Двора”) Не, те не видели това и във времето му и не ще го видят докато не стане техния герой и водач; те видели само тези елементи от характера му, които презирали като слабост и не могли да го обичат и да му се възхищават. За тях жертвата му е зловонна и презряна: той бил презрян и отхвърлен от човеците и както те се изчервили и скрили лицето си от него, така и в образа израелтяните направили същото - отвърнали се отвратени от зловонието на горящите скелети.

Виждаме тогава как живота на Исус изпълнил тези три картини в продължение на три и половина години. Жертването на съвършената му човечност било глупаво и отвратително в очите на света. В очите на вярващите това било жертва, приемлива в очите на Бога. Тя пък от своя страна в очите на Йехова била „ благоуханен тамян”. Всички те завършили едновременно на кръста: телето изчезнало напълно, тлъстината също била погълната напълно, а тамяна бил напълно принесен, когато Исус извикал  „Свърши се!” и умрял. Така човекът Исус Христос дал себе си откуп за всички.

Тамянът от „Златния олтар” го изпреварил и бил приет със задоволство. Първосвещеникът минал през „ Втората завеса” и влезнал в „ Светая светих”. Същото е и с Исус. След като три и половина години принасял в „Светая” приемлив тамян- състояние на посветеност и духовно рождение, той преминал оттатък „ Втората завеса”- смъртта. В продължение на три дни той бил под „ завесата”- в смъртта, след което възкръснал в съвършенството на божественото естество- за „ завесата” „изричен образ на личността на Отца”. Той бил „ умъртвен по плът, а оживотворен по дух”. „Сее се тяло ( естествено, човешко), възкръсва тяло духовно.” Така нашия Господ достигнал до състоянието на „ Светая светих”, състояние на съвършено духовно същество при възкресението си.-  1 Петър 3:18; 1 Кор. 15:44

Следващото дело било да представи кръвта на умилостивението ( 14 стих) – цената на изкуплението ни- пред Бога. „Защото сте изкупени... със скъпоценната кръв (осветения живот) на Христа. „ (1 Петър 1:19). Свещеникът, в присъствието на Йехова, представено от светлината Шекинах между херувимите на „ Святото място” поръсвал или „представял” кръвта на Йехова, поръсвайки я върху и пред Святото Място. Така след четиридесет дни, нашия Господ Исус се възнесъл на високо „ да се яви на Бога за нас” и представи цената на избавлението ни- цената и заслугата на жертвата, която току що завършила на Голгота. – Евр. 9:24

ЖЕРТВАТА НА
ВТОРИЯ ДЕН НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО
ГОСПОДНИЯТ КОЗЕЛ

Сега оставяме Свещеника пред „ Святото място”, като излизаме на двора, за да видим едно друго дело. Цитираме:

„ И от събранието на израелтяните да вземете два козела в принос за грях и един овен за всеизгаряне. И Аарон да приведе принесения за грях юнец, който е за него и да направи умилостивение за себе си и за дома си. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане.Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, единият жребий за Господа, другият за отпущане; и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа; и да го принесе в принос за грях; и да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане.”

Двата козела взети от Израел и въведени в „ Двора” изобразявали или представяли всички, които идвайки от света и приемайки исусовото избавление, посвещават напълно живота си, дори до смърт, в служба на Бога през Евангелския век. Взети първо от „Стана” или състоянието на света, „ грешници като другите”, те били довеждани в „Двора”- вярата или оправдано състояние. Там те се представяли пред Бога (изобразени от козлите пред вратата на Скинията), желаещи да умрат с избавителя им Исус Христос като човешки същества и да влезат в небесните или духовни условия, както направил той. Първо духовно заченатото състояние на духовния ум и второ, духовно родено състояние на духовното тяло- представено от „ Светая” и „ Светая светих”.

Но нашият Господ заявява, че не всеки, който казва: „Господи, ето, посвещавам всичко свое”, обещава повече, отколкото желае да направи. Те не знаят какво обещават или колко струва самоотричането, да се поеме ежедневния кръст и да се следват стъпките на човека Исус ( телето)- „ Да излизаме и ние с него извън стана” ( в окончателно пренебрегване и унищожение на човешки надежди и т.н.) и да носим неговото обругание”. –Евр. 13:13

В образа на двата козела са представени две класи. Едната е на онези, които са направили завет да бъдат мъртви с Христа. Онези, които наистина го следват в стъпките му, както ни оставил пример и онези, които „поради страха от (тази) смърт през всичкия си живот бяха подчинени на робство” (Евр. 2:15). Първата класа е „Господният козел”, втората е „ Козела за отпущане”. И двете класи на козли, както ще видим по- късно, ще бъдат част от делото на Деня на умилостивението или в довеждане на света в съвършена хармония с Бога и Закона му, когато „ Денят на умилостивение”, Евангелския век, завърши. Но само първата класа- „ Господният козел”, който следва Водача си, е част от „приноса за грях” и в края на краищата, членове на прославеното му Тяло.

Хвърлянето на жребий, за да се види кой козел ще бъде „ Господен козел” и кой „Козел за отпущане”, сочело, че Бог нямал избор на това кой от онези, които се представят, ще спечелят наградата. Това показва, че Бог не определя своеволно кои от посветените ще участват в божественото естество и ще бъдат сънаследници с Христа – нашият Господ и кои не. Тези, които страдат с него, ще и царуват с него. Които обаче успеят да избегнат огнените изпитания по пътя на компромиса, заедно с това губят сънаследието в слава.- Рим. 8:17

Всеки вярващ, всеки оправдан (Левит) в „Двора”, който се представя в Деня на умилостивението- Евангелския век- е приемлив като жертва. Сега е приемливото време. Който пази завета си и извършва жертвата си, е представен образно от „ Господния козел”. Другите, които не се предлагат доброволно в жертва, „любейки сегашния свят”, са представени от „ Козела за отпущане”.

Нека сега се върнем към Първосвещеника. След като напръскал Умилостивилището (буквално Удовлетворението или мястото, където е направено удовлетворение) с кръвта на телето седем пъти ( съвършено), „ Тогаз да заколи козела за приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре Завесата и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над Умилостивилището и пред Умилостивилището.” (стих 14,15)

 С една дума всичко, което било сторено с телето, било повторено с Господния козел. Той бил заколван от същия Първосвещеник. Кръвта му била поръсвана по съвсем еднакъв начин. Тлъстината му и т.н. била също изгаряна на Олтара в „ Двора”. (Заслужава да се отбележи, че докато първото теле е много тлъсто, то козелът е много слабо животно. Нашият Господ Исус, както е представен от телето, имал изобилие от тлъстина, изобилие от ревност и любов към жертвата си, докато последователите му, изобразени от козела, са сравнително слаби.) Тялото на Господния козел било изгаряно по подобен начин, както на телето- „ извън стана”. 

Апостол Павел обяснява, че само животните, които били принос за грях били изгаряни извън стана и добавя:” Да излезем с него вън от стана, понасяйки укора му. (Евр. 13:11-13 ) Ето че разполагаме с безспорно доказателство не само, че исусовите последователи са изобразени от Господния козел, но също, че жертвата им, счетена с Главата им Исус, представлява част от приноса за грях на света. „ Укорите ония, които укоряват тебе, паднаха върху мен.”- Пс.69:9

Както е с телето, така е и с козела в приноса за грях. Изгарянето „извън стана” изобразява липсата на почит. Така ще бъде гледано на приноса от онези, които са извън стана- които не са в заветни отношения с Бога, неверните.(1) Признаващите жертвата на Христовото тяло от божествена гледна точка, като благовоние към Бога, проникващо дори до Умилостивилището, са малцина- само , които са в „ Светая”- „седящите с Христа в небесата” (2). Признаващите жертвите на светиите, изобразени от тлъстината на „ Господния козел”, на приноса за грях на бронзовия олтар, които признават самоотричането си като приемливо от Бога, са по- многобройни.Те са  всички, които заемат състоянието на оправдание- „Двора”- „Домът на вярата”. (3) Намиращите се извън стана, които виждат жертвувателите и самоотричането им, само като изгаряне на „земна кир и нечистотия”, са класата на отдалечените от Бога- „негови врагове чрез зли дела.” Те са онези, за които нашия Господ предсказал: „Ще рекат против вас лъжливо всякакво зло заради мене.”

Какви уроци ни внушават тези неща?- Дотолкова, доколкото самите ние сме истински жертвуватели в „ Светая” или истински членове на „Дома на вярата” в „ Двора”, не ще бъдем хулени от истинските пожертвуватели понастоящем. Нито ще бъдем заслепени от злоба, омраза, завист или спор, че да не видим жертвите, които Бог приема. Какво да кажем тогава за онези, които някога били „ братя” , участници в същите жертви и принасящи на „Златния олтар”, другари от класата на Царското свещенство, които се променили толкова, били толкова обзети от дух на противене, че могат да говорят постоянно зло за другарите си свещеници? Ние наистина трябва да се „ страхуваме” за тях ( Евр. 4:1), че са напуснали „ Светая” и „Двора” и излезли вън от всякакво отношение с Бога- във „ външната тъмнина”. Би трябвало да направим всичко, което е по силите ни, да ги възвърнем ( Яков 5:20), но по никакви съображения не трябва да напускаме „ Светая” и да отдаваме зло за зло и хула за хула. Не, всички, които искат да бъдат верни Подсвещеници, трябва да следват стъпките на Великия Подсвещеник, да обичат враговете си и да правят добро на онези, които ги преследват. Те трябва да подражават на онзи, „който укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше, не заплашваше, но предаваше себе си на онзи, който съди праведно.:- 1Петър 2:23

Господният козел изобразявал всички от господното „ малко стадо” от верни последователи. Те всички са подобни; те идват по същия „тесен път”. Ето защо това, което е истина за мнозинството като цяло, е истина за всеки от тях. Поради тази причина „Господния козел” изобразявал всеки един поотделно и жертвата му. Освен това, цялото трябва да бъде завършено и цялата жертва - приключена, преди „кръвта” на козела (представляващ цялото тяло на Христа) да бъде представено на „Умилостивилището”.

Кръвта, поръсена на и пред „Умилостивилището”, била с формата на кръст- върха му бил на „Умилостивилището” . Това е посочено от описанието:” да я поръси с пръста си върху Умилостивилището на изток ( към „ завесата”) и пред (срещу, напряко) Умилостивилището.” Така били завършени приносите за грях на Израел- телето за Подсвещениците, „Тялото” на Първосвещеника, за Левитите, за ” Домът на вярата” на сегашния век. Козелът – „за народа” Израел, образ на целия свят, който при знанието и възможностите на бъдещето, ще стане божий народ.

И така, виждаме ясно, че Евангелския век е век на страдание и смърт за онези, които жертват човешкото си земно естество, за да участват в духовното, небесното, когато жертвата на Исус за доброто на „Тялото” и „ дома” му, бъде завършена и представена пред Отца след възнесението му. Доказателство за приемането й от Отца било кръщението на Петдесетница върху представителите на Църквата му, Тялото му и Дома му. Там, помазанието със светия дух (символизиран от елея на Святото помазание) дошло над Църквата и от тогава насетне продължава да слиза над всички живи членове на тялото на Първосвещеника и не се нуждае от повторение, защото който е потопен в Христа, като член на тялото му, е потопен в светия му дух, духът, който оживотворява всички членове на Тялото.

Предаването на светия дух било знак за приемането на повярвалите в Христа, които били вече посветени и чакащи ръководството на Господаря, очакващи Отец да приеме жертвите им ( приети във възлюбения) и за зачатието им като синове чрез духа на осиновението. Идването на светия дух, божията сила или „ ръка” на Петдесетницата, било показано в образа (15 стих) с идването на Първосвещеника до вратите на Скинията, поставящ ръцете си върху „ Господния козел”, след което го заколвал. Точно както духа на Отца дал възможност на Исус да осъществи всичко, което било представено в заколението на телето, така същия дух, духа, силата и вливането на истината чрез Христа върху класата на „Господния козел”, им дава възможност да бъдат разпнати като хора, а именно, да заколят козела,, покварената воля, с надежда да получат обещаната слава, почест и безсмъртие на божественото естество, като „ Нови създания” в Христа.

Поради това, например, когато бил обладан от духа на Водача и Главата, апостол Павел могъл да сметне всичко за измет, за да спечели (членство в) Христа и се намери в него.  Вдъхновен от тази надежда и дух, той могъл да каже: „Аз (новото създание) не живея вече за себе си (старото създание, представено в посветения козел)”. То било погълнато от укора и презрението на света- извън стана. Земните чувства и сили на Павел били представени на Бога в жива жертва. Ето защо в него живеел вече Христос, надеждата на славата, Христовия ум, който разпъвал и пазел под своя власт поквареното и оправдано човешко естество и волята му.

Макар в същност в света, той не бил от света; това било до такава степен истина, че той могъл да каже:” Животът, който живея сега, живея чрез вяра в Божия син.” (Гал. 2:20). Да, чрез вяра той бил счетен за „ново създание”, на което принадлежали изключително велики и скъпоценни обещания, обещанията за Божествено естество, ако е верен (2 Петър 1:4). Той живеел в условията на „Светая”,  хранейки се от „ Хляба на присъствието” и бил просветляван постоянно от светлината на „ Златния светилник”. Снабден така със знание и сила, той могъл да принася „ тамян”, приемлив от Бога чрез Исус Христос. Така да се каже, жертвата на апостол Павел, която поради заслугата на Исус му била приписана, се оказала приемлива за Бога. Така, жертвайки винаги природата на козела, той не само умъртвявал волята на плътта, но доколкото било възможно, държал плътското тяло „подчинено” на новата воля, същото правели и другите членове на Господния козел, обаче те не били толкова известни. Жертвата на Павел излъчвала много богато благоухание. За Бога тя била благоуханна жертва. Все пак, както и нашите жертви, тя била приемлива за Бога не за сметка на истинската й стойност, но защото била принасяна и участвала в заслугата на Христа - Изкупителя на „ Златния олтар”.

Както козелът изпълнил онова, което било зад приноса за грях, довършвайки жертвата, започната от телето, така „ малкото стадо”, което следвало Исус: “ да страдам в плътта си заради Христос” ( Кол.1:24) Не че жертвите ни са по наследство ценни, както тази на нашия Господ, защото само той е съвършен и подходящ, а откуп - принос за грях. Приемливостта на приносите ни се дължи на заслугата му, която ни е приписана. Тя оправдава първо нас, а след това поради милостта, която ни позволява да се принасяме със съвършената жертва на нашия Господ като оправдани, ние вече като членове на Тялото му, имаме гарантирано участие в страданията на Христа. Така, в края на краищата, ще участваме и в славата му, ще участваме и в бъдещото дело - благославяне на човечеството с възстановени привилегии и възможности.

По някое време трябва да настъпи час, когато жертвата на последните членове на Господния козел бъде погълната и приноса за грях бъде завършен завинаги. Това, че сега се намираме на края на „ Денят на умилостивението” и че последните членове на класата на Господния козел жертват понастоящем, се вижда от дадените доказателства.

Скоро последните членове на класата на Христовото Тяло ще преминат зад „Втората завеса”- оттатък плътта- в съвършенството на духовното естество , което вече започнало в новия ум или воля, който сега контролира смъртното им тяло. И не само това- на такива верни е обещано най-висшето от духовните естества- „божественото естество”.- 2 Петър 1:4

Преминаването на „Втората завеса” означава за Тялото това, което означава и за Главата: означава представяне на кръвта на телето. Преминаващото през „ Втората завеса” тяло на Свещеника, носещ кръвта на козела, изобразявало преминаването на Христовото тяло изцяло оттатък човешките условия в съвършенството на божественото естество, когато ще бъдем подобни на Христос Исус, който сега е „изразителен образ на личността на Отца”. О, благословена надежда!

„ Ще се наситя от вида ти, когато се събудя”, било казано пророчески за Исус и колко сюблимно е обещанието, че „ще бъдем подобни нему!”- Евр. 1:3; Рим. 8:29; Пс. 17:15; 1 Йоан 3:2

Ако успеем да спечелим наградата, за която тичаме, тогава—

„ Всяка съкровена амбиция е празна,
Всичко що сме търсили или знаели на земята.
О, колко е богато състоянието ни-
Надежди небесни имаме сега.”

Когато „ Светая Светих „ е достигнат, доказателство за жертвата на Тялото „ за народа”, ще бъде представена така, както е изобразена от кръвта на козела, поръсена на „Умилостивилището”.” И да направи умилостивение за Светилището, заради нечистотиите на израелевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им, всред нечистотиите им”. –Лев.16:16

Когато я представи, тя ще бъде приета „ за народа”, както тази на славния ни Водач била приета „ за него самия (Тялото му) и Дома му ( Домът на вярата)”. Така ще бъде осъществено делото на умилостивението. Грехът и проклятието ще бъдат напълно покрити. Великото дело по даване на света резултатите на Умилостивението ще последват бързо. Това ще стане точно както благословението на Петдесетница дошло върху „Тялото”, а отразеното му влияние дошло върху „ Дома” . То последвало бързо след приемане на исусовата жертва - след като преминал зад „ Завесата” на плътта и представил изкупителната ни жертва пред Бога.

Поръсването на всичко кръв сочи, че „кръвта” е пълно удовлетворение. То сочело също, че делото по „Козелът за отпущане”, което последвало не било част от приноса за грях и не било необходимо, за да завърши „помиряването”. Ето защо в него трябва да видим някаква друга цел и значение.

КОЗЕЛЪТ ЗА ОТПУЩАНЕ

„И като свърши да прави умилостивение за светилището („Светая Светих”), Скинията за срещане („Светая”) и олтара („Дворът”), нека приведе живия козел; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израелтяните (образ на света), всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез ръката на някой подготвен човек (някой подходящ )”- стихове 20-22

Както и преди казахме, ние разбираме, че „ Козелът за отпущане”, който бил представен като жертва с другите, но не успял да се жертва и да последва примера на телето, изобразявал класата на Божия народ, онази класа, която направила завет да умре за света, да жертват оправданото си човешко естество, но не успели да осъществят договорените жертви. Този козел не изобразява „онези, които се връщат към гибел”, онези, които се връщат, както свинята се връща и се валя в калта на греха. (Евр. 10:39; 2 Петър 2:22 ). Те са класа, която се стреми да избегне греха, да живее нормално и да почита Бога. Все пак, търсейки почитта и благоволението на света, те се отклонили от извършването на жертвата на земните права в служба на Бога и целта му.

Класата на „Козела за отпущане” съществувала през целия Евангелски век. Единият козел и делото, вършено от него на края на „ Деня на умилостивението”, било изобразено в общ смисъл от всеки един от членовете на тази компания, макар че специално представя членовете, които живеят в края на века на жертване.

Нека погледнем първо предложените от Бога отношения с членовете на тази компания, която ще живее, когато делото по приноса за грях е завършено- всички членове на „Козела за отпущане” – и видим тогава как образа ще се приложи също и към предишните членове на същата класа.

Помнете, че сега имаме в предвид бъдещите неща, след „приносите за грях”. „Божият Козел” не е още напълно принесен. Следователно „малкото стадо”, представено от Тялото на Свещеника не е още преминало зад „Втората Завеса”, в състояние на духовно съвършенство, а особено дело с „Козела за отпущане” не ще стане преди това.

Други писания (Откр. 7:9, 13-17; 1 Кор. 3:15) ни сочат, че ще има „Голямо множество”, което през този век влезнало в надпревара за голямата награда за сънаследие с Исус, но които не успели да „тичат така”, че да я получат. Макар и „отхвърлени”, що се касае за наградата (1 Кор. 9:27), те са при все това предмет на Божията любов, защото по сърце те са приятели на правдата, не на греха. Точно заради това чрез предвижданията си, чрез условията на живота, Бог ще направи да преминат през „Голяма скръб”, като по такъв начин осъществи за тях „унищожение на плътта, та духа да се спаси в деня на Господ Исус.” (1 Кор. 5:5) Те посветили оправдания си човешки живот, а Бог приел посвещението им и ги счел според завета им за мъртви като човешки същества и живи като нови- духовни същества, но понеже не успели да провеждат контракта за саможертва, те се отсичат от „Царското свещенство”- от членовете на Тялото на Христа. „Всяка пръчка в мене, която не пренася плод, се маха.”- Йоан 15:2 

Те наистина са в жалко състояние. Те не успели да спечелят наградата, затова не могат да имат божествено естество, нито възстановление в съвършена човечност  със света, защото при посвещението им всички човешки права и привилегии били заменени за духовни и им е била дадена възможността да тичат за състезанието за божествено естество. Въпреки че не са доброволни победители, Бог ги обича и ще освободи онези, които поради страх от смъртта (страх от презрение, страх от укора, породен от телето и козела оттатък „ Стана”- в пустинята, отделеното или смъртно състояние) били през целия си живот подчинени на робство- робство на страх от хора, човешки традиции и мнения, които винаги носят примка и ги задържат от пълно подчинение на Бога, дори до смърт.- Евр. 2:15

Поради милостта на Първосвещеника, това Голямо множество попада в „ голяма скръб” и плътта им се унищожава. Това не ще ги направи доброволни победители, нито членове на Тялото, Невестата на Христа. То не ще им даде място на трона на царете и свещениците, но положение „пред престола”, като съвършени духовни същества, макар и не от най- високата духовна степен- божествената. Въпреки че не ще притежават венеца на живота - безсмъртие, те все пак, ако са правилно упражнени чрез скръбта, ще достигнат до състояние „подобно на ангелите”. Те ще служат на Бога ВЪВ Храма му, но не ще бъдат членове на символичния Храм, който е Христос.- Откр. 7:14,15

Класата, представена в „ Козела за отпущане” ще бъде изпратена в пустинно състояние на отделяне от света , принудена да върви по- нататък от „ човека на добрия случай”- определени неблагоприятни обстоятелства, за да бъдат брулени от несполуки, докато научат какво е празнотата, суетността, измамността и абсолютната безполезност на светското одобрение, докато умрат всички човешки надежди и амбиции и са готови да кажат:” Да бъде божията, а не моята воля!” Светът е винаги готов да презира и отхвърля добродетелните и огорчените, макар че измамната му усмивка и празни почести са ревностно желани от тях. Тялото на „ Козела за отпущане” не било изгаряно в пустинята. Само приносите за грях (телето и „Господния Козел”) били изгаряни. ( Евр. 13:11) Изгарянето на жертвите за грях изобразявало постоянно продължаващо на класите на огненото изпитание, на страдание- „верен (доброволни жертви) до смърт”. И двете класи страдат до смъртта на човешката воля и тяло, но първата класа умира доброволно. Те са погълнати чрез постоянно разпъване на плътта, както е посочено в символа от огъня, който гори постоянно, докато не остане нищо за горене. Онези, които са от втората класа, са просто изпратени я пустинята и са оставени да умрат, но не доброволно. Любовта им към одобрението на света изчезва с пренебрежението, презрението и укора на света, а междувременно новото им духовно естество узрява за живот. Класата на „ Господния Козел” подлага човешкото си естество с Божия дух и помощ, жертвано доброволно, а класата на „Козела за отпущане” по Божие провидение унищожава плътта си, за да спаси духа си.

Това не само ще бъде отбелязано и осъществено скоро, с последните членове на класата на „Козела за отпущане”, но същото се изпълнило до известна степен през целия Евангелски век, защото винаги е имало класа и то голяма, която отдавала собствената си воля до смърт, само по принуда и вместо да жертват доброволно, понесли „унищожение на плътта” (1 Кор. 5:5). Класите, представени от двата козела, се развивали един до друг през Евангелския век.

Когато всичките членове на „ малкото стадо” преминат оттатък „ Завесата”, Божественото провидение, Божията ръка ще освободи вързаните, „ които поради страх от смърт (за света) през целия си живот са подчинени на робство” чрез отхвърляне на многото теории, веруя и традиции на хората и на номиналните църковни организации във, към и чрез които народа му от класата на „ Козела за отпущане” се държи далеч, за да не чуят и се покорят на божия глас.

Принудително освободени от падането на „Вавилон” и разбирайки, че голямата награда била загубена за тях, „светиите на скръбта” ще чуят тогава гласа на Първосвещеника и ще се намерят принудително в състояние на разделение- в пустинята и унищожението на плътта. По никое друго време преди не е имало толкова много посветени вързани като сега; и все пак е имало много през целия евангелски век.

Всички посветени и от двете класи ( класата на Господния Козел и класата на Козела за отпущане) преминават през велики изпитания и бедствия. За едната класа те били считани за леки, били приемани радостно и с радост се считали удостоени да страдат. Тяхната жертва е доброволна, подобна на тази на Главата. За другата класа това са тежки и големи нещастия, приемани почти без радост- принудително унищожение на плътта и позицията на тази класа, наградата й в края на състезанието е пропорционално различна.

ПРИНОСИТЕ ЗА ВСЕИЗГАРЯНЕ В ДЕНЯ НА
 УМИЛОСТИВЕНИЕТО

„И да влезе Аарон в Скинията на събранието („Светая”) и да съблече ленените одежди, с които се е облякъл, когато е влезнал в светилището („Светая светих”) и да ги остави там и да умие тялото си с вода на свято място („Дворът”) и да облече (обикновените) дрехите си (Одежди на слава и красота) и да излезе и да принесе своето си всеизгаряне и всеизгарянето на людете.” (Левит 16:23,24). 

Това е същото умилостивение, илюстрирано или изобразено от друга гледна точка. Всеизгарянето е състояли от два овена (3 и 5 стих). Единият изобразявал телето, а другият- Господния Козел. Бидейки подобни, те сочат единството и хармонията на жертвите, направени от Исус и последователите му, които вървят в стъпките му. От божествена гледна точка, всички те са една жертва. „Понеже и освещаващия (Исус) и освещаемите („малко стадо”) всички са от едно, поради което не се срамува да ги нарича братя.”- Евр.2:11

Това е посочено по- нататък в третирането на всяка от тези жертви. Овните за „всеизгаряне” били нарязани на парчета, измивани и поставяни върху главата на олтара и изгаряни- всеизгаряне за благоухание на Бог Йехова. След като двата овена били третирани по такъв начин, това сочело, че в оценката на Бог Йехова, всички те били части на една жетва. Присъединените към Главата членове били приемливи като цяло, като Умилостивение за греховете на света. Така били удовлетворявани изискванията на справедливостта за полза на целия свят от грешници.

Както приносите за грях илюстрирали жертвената смърт на Спасителя, така всеизгарянето, което следвало,илюстрирало манифестираното приемане на същата жертва. Нека не забравяме, че по този начин Бог сочи, че не ще прояви приемане на „по-добрите жертви” от телета и кози, докато не завършат жертвите за грехове и истинския Първосвещеник не се облече в почест и слава на службата си, представено в промяната на одеждите си. По време на извършване на приноса за грях, той обличал само белите ленени одежди.След това (и обикновено) той обличал славните одежди, илюстриращи почестта и славата, с която бил удостоен. През Евангелския век, приносите за грях били в процес на развитие и на свещеника не се оказвала никаква почит. Едва в края му настъпва външно проявление на божието одобрение и приемане с поставяне слава и почест върху свещениците, които принасяли жертвите и в благославяне на народа за чиито грехове извършвали Умилостивението. 

Приносът за всеизгаряне бил изгарян на олтара в „ Двора”, учейки с това, че Бог ще манифестира приемане жертвата на цялото Тяло (глава и късовете или членовете й) пред очите на всички, в условията на „ Двора”, а именно на всички вярващи. Но преди това разкритие на вярващите за Божието приемане на делото, обществото на „ Козела за отпущане” е отпратено и одеждите на свещеника - променени.

Както белите одежди, обличани по време на жертването, покривали Тялото и изобразявали оправданието на Тялото - чистотата им в божиите очи чрез Христа, така „одеждите на слава и красота”, обличани междувременно, изобразяват славата на положението и делото в бъдеще, след като Новите създания станат съвършени.- след като преминат оттатък „ Завесата”. Измиването с вода по това време означава, че макар белите одежди (приписаната праведност на „Тялото”) сега са съблечени, това не означава повторно приписване на греха, но завършване на очистването, правейки „Тялото” съвършено в завършеност на възкресението. Одеждите на слава и красота изобразявали славата, почитта и безсмъртието на Първото възкресение в божествено естество. Измиването по- нататък сочи, че греховете на народа, за които било направено Умилостивението, не са повече приложими и не замърсяват чистотата на свещеника.

Така завършил образа за развитието на свещеничеството и удовлетворяване греховете на света.Но ние би трябвало да хвърлим поглед на няколко стиха от тази глава (Левит 16), които не са толкова пряко свързани с темата ни.

Стих 17:” И никой да не се намира в Скинията на събранието, когато влиза той в светилището („Светая Светих”) да направи умилостивение за себе си, за дома си и за всичкия израелев събор.”

Ограничението е приложимо само към този особен ден, защото апостолът казва: „ ...свещениците по всяко време влизат в първото отделение на Скинията („Светая”), за да изпълняват задълженията на святата служба, но във второто отделение („Светая Светих”) влиза само Първосвещеникът веднъж годишно”, на този ден, „ Денят на Умилостивението”, който се повтарял ежегодно.- Евр.9:7

Привилегиите на истинската Скиния принадлежат само на свещениците- членовете на Тялото на Първосвещеника, дали сега, в първото от небесните състояния ( с духовен ум в Исус Христос) или после, както се надяваме скоро да станем, във второто или перфектно духовно състояние,  и в двете състояния, ние сме в Христа, нови създания, а не хора. „ Вие не сте в плът ( човеци), а в дух ( духовни нови създания), ако живее във вас духа Божий”- Рим. 8:9

Стих 28: “ И онзи, който ги изгори ( телето и козелът за принос на грях), да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода и след това да влезе в стана.”

Това изглежда учи, че онези, които са по принцип инструменти за укоряване, хулене и унищожаване човечността на Исус (телето) и човечността на „малкото стадо” (козела), не ще имат особено наказание, защото правят това от незнание - като в същото време осъществяват Божия план. Те могат да се измият, очистят и дойдат в лагера- т.е. в същото състояние като останалия свят- всички, които по наследство са грешници, всички, които били изкупени от адамовата поквара и смърт, и всички, които очакват връщане на великия Първосвещеник и благословението да се разшири над всички.

Стих 26: „И онзи, който откара козела за отпущане, да изпее дрехите си и да измие тялото си с вода и след това да влезе в стана.”

Това учи същия урок що се отнася до онези, които ще бъдат инструменти, причиняващи скръб и като следствие от това унищожение на плътта на „ Голямото множество”, представено от „Козела за отпущане”. Те ще бъдат задължени да получат от Бога специално опрощение за тези злини, но евентуално ще стоят на същата основа като другите хора.

БЛАГОСЛОВЕНИЯ, ПОСЛЕДВАЛИ ЖЕРТВИТЕ НА 
„ДЕНЯТ НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО”

Така завършил образния „Ден на умилостивението”. Очистен от грях, Израел бе бил повече считан за опетнен и отделен от Бога, но сега - по- мирен с него. Справедливостта повече не ги осъждала, но ги подканяла да разберат помирителното Божие присъствие всред тях, като благославя, пази и ги направлява към Ханаан за почивка и мир.

Първообраз на „ Денят на умилостивението” е Евангелския век, през който Исус и „Тялото” му- Църквата ( по силата на откупа и последвалото оправдание) направили жертвата на справедливостта, която напълно задоволявала адамовия грях. Когато делото на помирението завърши, Бог ще признае човешкия свят и ще постави светилището си сред тях. Тогава ще се изпълни писаното: „Ето, Скинията Божия (божието жилище, прославената Църква) е при хората и Бог ще живее с тях и те ще бъдат негов народ. И той самият ще бъде с тях  и ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка, защото предишното (царуването на сатана, греха и смъртта) отмина. И седящия на престола рече:” Ето, правя всичко ново.”- Откр. 21:3-5

Но докато всички тези благословения ще бъдат резултат от установяването на божията резиденция или светилище между човеците(„ Ще прославя подножието си”- „Земята е мое подножие „- Исая 60:13; 66:1), все пак следващото дело на благословение ще бъде постепенно изискващо за осъществяването му Хилядогодишния век, т.е. адамовата смърт. Мъката и сълзите ще бъдат в процес на унищожение (обърсване). Този процес ще започне с Второто идване на Христа- Царския Свещеник, но сълзите не ще бъдат напълно обърсани, преди края на Хилядогодишния век.

Постепенно процеси, чрез които човека ще бъде въведен в съвършенство на същество в пълна хармония с Бог Йехова, е илюстрирано добре от образните жертви на Израел, принасяни след „ Деня на умилостивението”. Първообразите на тези жертви, както след малко ще видим, ще се изпълнят през Хилядолетието.

За да се разделят правилно и разберат образните жертви, трябва да се признае, че сегашния, евангелски век, е „Ден на умилостивение” към Бога за общия грях на човечеството и че в образа всички жертви, извършвани след „ Денят на умилостивението” представлявали изпълнение или първообрази, които ще се осъществят след завършване на Евангелския век- през Хилядогодишния век, когато греховния свят ще умилостиви или се помири с Бога.

Така можем да видим, че умилостивението има две части. Първата част, божествената справедливост, умилостивена и неосъждаща и неунищожаваща повече Адам и децата му, поради неговия грях и втората част- връщане на грешника към помирение с праведните божии закони, като ги признава и им се подчинява. Първата от тези фази на помирение или умилостивение е въведена изцяло е въведена изцяло от службата на свещеника с жертвите на „ Деня на умилостивението”. Другата- помирението на света с Бога – или въвеждане на онези от човечеството, които желаят пълно помирение и хармония с Бога, което ще се осъществи през следващия век. Тогава чрез „Царското свещенство”, прославените царе и свещеници, които са изобразени от Мойсей, ще бъдат Великия Пророк, който Господ ще вдигне да учи и управлява народа и ако не му обърнат внимание, ще се отсекат от живота- ще умрат с Втората смърт- Деян. 3:23

Нека обаче се види ясно, че макар на светиите, последователите на Исус, е позволено, както това е изобразено от „ Господния Козел” да участват в и да бъдат членове на приноса за грях за доброто на света. Това не е защото са по природа по- чисти или по- добри от света, защото цялата адамова раса била осъдена и за тях чрез него, „ няма праведен ни един (Рим. 3:10) и никой не може да даде откуп за брата си- Пс. 49:7

Те участват в жертвата на греховете, като предоставена им милост, та като правят това, да участват с Исус в обещаното божествено естество и му бъдат придружители и сънаследници, за да позволи и ги направи способни да се принасят като приемливи за Бога жертви, така че привилегиите на исусовата смърт били първо приложени на тях, като ги оправдали и очистили. Така смъртта му благославя света чрез Тялото му - Църквата.

Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8