Жертвите на умилостивението, изложени отново с различни подробности — Мойсей и Аарон, влезли отново в Скинията и излизайки, отново благословили народа — „Ще се яви на онези, които го чакат” — „ След смъртта — съд” — „Божественото приемане на жертвата на умилостивението — проявено

В тази глава имаме една по-сгъстена картина на делото и жертвите на Деня на Умилостивението от онази, която вече разгледахме (Левит 16) и в допълнение с това ни снабдява с известни черти, които в светлината на казаното преди, ще бъдат както от интерес, така и от полза. Това е друга картина на жертвите на Деня на умилостивението.

„И Мойсей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви. Тогава рече Мойсей на Аарон: Пристъпи към олтара и принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си ( за призованите да бъдат членове на „тялото му”) и за людете (света).

Този образ илюстрирал факта, че нашия Господ Исус (телето, жертвано за греховете) можел да изкупи както „Тялото си”, „ малкото стадо”, така и също целия човешки свят. Участието на Църквата в приноса за грях можело да мине напълно без нея. Ние бихме могли да минем напълно без особени изпитания по „тесния път”, без жертвени страдания. Ние бихме могли да бъдем възстановени в съвършено човешко естество, както ще бъде случая с цялото човечество, но на Бог Йехова било угодно не само да избере Исус за това велико жертвено дело, но също да го направи Капитан или Глава на „ Църквата, която е неговото тяло”. Те, както и Капитанът им, ще бъдат направени съвършени, като духовни същества, страдайки в плът като приноси за грях.- Евр.2:10; Кол. 1:24

Говорейки за близките ни отношения с Главата ни, апостол Павел казва:” Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който е благословил нас с всяко духовно благословение в небесните места („ Светая” и „ Светая светих”) в Христа, който е избрал нас в него, още преди създанието на света, за похвала на славната си благодат, с която е обдарил (или оправдал) нас чрез онзи, когото обича.” (Еф. 1:3,4,6)” Бог „ви призова чрез нашето благовестие за получаване на славата на нашия Господ Исус Христос.” (2 Сол.2:14), така че „ ако страдаме с него, и да царуваме с него.”-2 Тим. 2:12

След приноса на своята жертвата за всички, Първосвещеника „ принесе приноса за людете ( Козела) и направи Умилостивение за тях ( целия Израел), както Господ заповяда.” Уредбата да участваме в жертвата на умилостивението, била част от заповедта на Отца или първоначалния му план, както заповядва св. Павел.- Кол. 1:24-26

„ И пристъпи Аарон при олтара и закла телето за приношението за грях, което беше за ( вместо или заместващо) него. И аароновите синове донесоха кръвта му, и натопи пръста си в кръвта и я тури върху роговете на олтара; но тлъстината, и т.н....изгори на олтара, а месото и кожата, изгори вън от стана. И закла и всеизгарянето (овена) и аароновите синове му представиха кръвта и поръси с нея наоколо олтара и донесоха му всеизгарянето на късове с главата , и изгори ги на олтара и изми вътрешностите и нозете и изгори ги на олтара върху всеизгарянето.”( в голяма степен същото описание, както в 16 глава, със същото значение).

Така приноса за всеизгаряне на Исус, горял през целия Евангелски век, доказвайки на всички, които се намирали в състоянието на „ Двора” (оправданите), че са приети от Бога, както и всички членове на „Тялото му”- положени до главата му на олтара.

„ И принесе приноса за людете и взе козела на приноса за грях, което беше за людете ( не за свещениците и Левитите, както предишните) и закла го и принесе го за грях, както първото”, т.е. постъпило се е точно така, както се е постъпило с телето. Този козел е същия, както е „Господния Козел” в другата картина, а „Козелът за отпущане” и другите черти липсвали в тази по-широка картина. Това е по-нататъшно потвърждение на учението, че онези, които следват стъпките на Господа, са участници в приноса за грях.

„ И принесе всесъждение и направи го според наредбата, и принесе хлебното приношение и напълни ръката си от него, и изгори го на олтара, освен утринното всесъждение; закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете.”

Както вече беше описано, приноса за мир изобразявал обет или завет, направен във връзка с приноса за грях на Първосвещеника. Той означава обети, задължения и завети, поети от Свещеника, основани на приноса за грях. В образа мира се установявал между Бог Йехова и Израел, както следва: след като приноса за грях бил направен, приноса за всеизгаряне също сочел приемането му от Бога и настъпвал мир между Бог Йехова и Израел, защото предишния адамов грях бил образно вдигнат. Сега те били задължени да живеят, подчинявайки се на завета, основан на опрощението им- т.е. трябвало да пазят закона- че онзи, който върши това, ще живее чрез (или като награда за опазването му) него. Но както нашите приноси за грях за по- добри от образните, така и приносите за мир или Завета, установен от тези жертви.; той е по- добър завет. Така в мирната жертва или приноса за завета, свещеника е видян да служи, като пример или сянка на духовни неща- посредник на един по- добър Завет ( Евр. 8:6-13), под който целия народ ще бъде благословен с реституция и така може да се подчини на съвършения закон и живее вечно.

„ И подигна Аарон ръцете си към людете и благослови ги и като принесе приношението за грях  и всесъждението и примирителните приношения, слезе.” Тук, в образа виждаме илюстриран факта, че макар благословението да не е още настъпило напълно за народа, преди да завършат всички жертви, все пак в известна степен благословението достига човечеството от членовете на Свещеника, дори сега, във века на жертвата, преди всички ние да отидем в „ Светая Светих” или в духовно състояние. А колко добре това се съгласува с фактите, където са царските свещеници, повече или по- малко произнесените благословения потичат към съседите им.

„И МОЙСЕЙ И ААРОН ВЛЕЗНАХА В СКИНИЯТА НА СЪБРАНИЕТО И ИЗЛЕЗНАХА И БЛАГОСЛОВИХА НАРОДА”

Когато жертвения ден (век) отмине, завършения Свещеник (Глава и Тяло) ще се яви пред Бога и даде доказателство, че е посрещнал всички изисквания на божествената справедливост от народа (света). Ще отбележим, че докато образа в Левит 16 глава разделя делото на Деня на умилостивението и разделя всички подробности по това как жертвата на нашия Господ прави нашите жертви по-достойни за приемане и т.н. и все пак този образ сочел цялата работа на евангелския век като следващи приношения и все пак обединени в едно - всички страдания на целия Христос, последвани веднага от благословенията на Възстановяването. Влизането на Мойсей в Скинията с Аарон изглежда казва: Законът е напълно удовлетворен и праведноста му - оправдана в жертвата на Христа. Закона (представен в образа от Мойсей, ще свидетелства в полза на онези, които били под закона- Израел по плът- че всички осъдени от него били също оправдани за живот чрез жертвите на Свещеника, който „принесе себе си” веднъж за всички.

Когато била представена, цялата жертва била „свята, приемлива от Бога”. Това било доказано от факта, че Мойсей и Аарон не умрели на прага на Светая Светих. Мойсей и Аарон излезли и заедно благословили народа. Така и в следващия век Христос ще благослови всички семейства на земята ( Гал. 3:8,16,29; Бит. 12:3). Това обаче не ще стане чрез отстраняване или игнориране на Божия закон и извинявайки греха, но с постепенно Възстановяване на човека в човешко съвършенство, в което състояние ще може да пази съвършения божий закон ида бъде благословен от него. Благословен от свещеника и направен съвършен и способен да го пази, Законът- покори се и живей- „който прави правда е праведен”, ще бъде голямо благословение, защото който може тогава да се покорява, ще живее вечно в щастие и обещание в Бог Йехова.

„И СЛАВАТА ГОСПОДНЯ СЕ ЯВИ НА ЦЕЛИЯ НАРОД”

Когато благословението напредне, (възстановявайки и въздигайки човешката раса както умствено, така и физически) резултатите ще се проявят. Народът- света въобще- ще признава все повече милостивата божия любов с всеки ден. Така „божията слава ще се открие и ще я види всяка плът купно.” (Исая 40:5) Постепенно те ще видят дължината, ширината, височината и дълбочината на божията любов, която надхвърля всяко разбиране.

Нужно е да се отбележи, че споменатото тук благословение не е благословението на Подсвещениците. Не, те били представени в благословителя, в Аарон. Благословението настъпило за целия народ на Израел, който в образа представлявал света. За това благославяне на света чрез „ семето”, целия Христос, след като нещастията се изпълнили от Тялото ( Кол. 1:24), апостол Павел казва:” Цялото творение (човечеството) стене и в мъки е до днес... жадно очаква разкриването на Божиите синове”. Преди да могат да се освободят от робството на покварата (грях и смърт) и бъдат отново възстановени в свободата на божиите синове ( свобода от осъждане, грях, смърт и т.н.), на които се радвал първия човешки син- Адам ( Лука 3:38), трябва първо да завършат жертвите на Деня на Умилостивението и свещениците, които жертвали, трябва да облекат славните одежди и по такъв начин царския, божествения авторитет и сила да ги освободи.- Рим.8:19-22

Без съмнение, това същото благословение на целия народ- спасение от смъртта и жилото й греха, имал в предвид Павел, когато казва: „ Ще се яви втори път без грях (не отново като принос за грях и без омърсяване от греховете, понесени от грешниците) на тези, които го ОЧАКВАТ за спасение „( Евр. 9:28) Светът видял Свещеника- Глава и Тяло- страдащ като принос за грях през този век. Исус се показал на юдеите в плът (като принос за грях) и както Павел могъл да каже, така и последователите, които следват стъпките му, казват:” Исус се яви в смъртната наша плът” (2 Кор. 4:11) Както целият Христос се появил по такъв начин и страдал в плът, така и те също ще бъдат „прославени заедно” пред света „ защото славата (благословение и спасение) Господня ще се яви и всяка плът ще я види купно”. Когато той се яви и ние също ще се явим с него в слава.”- Кол. 3:4

Но Великият Първосвещеник на света ще бъде признат само от „онези, които го чакат”. Ако се яви като същество от плът на небето или някъде другаде, това явление ще бъде за всички, без оглед на това дали го чакат или не, но ние вече видяхме, че Писанията учат, че Главата била съвършена като духовно същество и че „малкото му стадо” ще бъде „подобно нему”, духовни същества с Божествено естество, което никой човек не може да види ( 1 Тим. 6:16) Видяхме, че начинът, по който света ще види прославената Църква, ще бъде чрез умствено възприемане, в смисъла, по който за слепец може да бъде уместно да се каже, че вижда. В същия смисъл сега виждаме наградата, „ венеца на живота”, „понеже не гледаме на видимите, но на невидимите (чрез физическо зрение) неща, защото видимите са временни, а невидимите- вечни. ( 2 Кор. 4:18). Така цялата Църква на този век „ очаква Исус”. Така „ виждаме Исус” (Евр. 2:9; 12:2). Така с очите на разбирането си „ стражите” различават Второто присъствие на нашия Господ в подходящото за това време, в светлината на божественото слово. По- късно това ще стане и със света. По подобен начин ще го види всяко око, но в светлината на „пламтящия огън” на неговите присъди. 2 Сол. 1:8

Toва е единствения начин, по който човешки същества могат да видят или разпознаят нещата на духовно равнище. Исус изразил същата идея на учениците си, че онези, които разпознаят неговия дух или ум и така го познаят, по същия начин ще се запознаят и с Отца.” Ако познавате мене, щяхте да познавате и Отца: и сега познавате го и го видяхте” (Йоан 8:19;14:7) Това е единствения смисъл, в който някога света ще види Бога, защото „никой никога не е видял Бога”,(когото никой човек никога не е видял и не може да види”)- „ единородният син, той го изяви ( откри, показа)” (1 Тим. 6:16; Йоан 1:18) Исус открил или направил учениците му да видят Отца, като ги запознал с характера му- откривайки им го с думи и дела, като Бог на любовта.

По същия начин папската система била посочена от Лутер и други реформатори и видяна от мнозина като Антихрист или както Павел предсказал, злата система, Човека на греха, бил още тогава открит, обаче мнозина все още не го виждат.

Така нашият Господ Исус, Главата ( който сега присъствала да събира скъпоценностите) по това време се открил на живите членове на „ малкото стадо”, макар че другите не знаят за присъствието му. Лука 17:26; Малахия 3:17

Същото ще бъде и през Хилядогодишния ден, когато завършения Христос - Свещеника се открие. Той ще се открие само на онези, които го чакат и само те ще го видят. Те ще го видят не с физическите си очи, но както сега самите ние виждаме духовните неща- нашия Господ Исус, Отец, наградата и т.н.- с очите на вярата. Хората не ще видят Христа с физическото си зрение, поради различното равнище на съществуване. Едното е дух, другото е плът, поради същата причина поради която никога не ще видят Йехова. Ние обаче (малкото стадо), когато се прославим, ще го видим какъвто е, защото ще бъдем подобни нему.- 1 Йоан 3:2

Но макар че само „онези, които го чакат” ще могат да познаят Христа като Освободител, който ще ги освободи от владението на смъртта, все пак това ще обхване целия свят. Начинът на откриване ще бъде такъв, че в крайна сметка всички трябва да го видят, защото „ще го види всяко око” и всички, които се намират в гробовете си, ще бъдат събудени тогава. Дори тези, които го прободоха ще разберат, че са разпнали Господа на славата. „ Той ще се открие ( на небето ли? Не!) в пламенен огън ( съдби), отмъщавайки на онези, които не познаха (признаха) Бога и (също на онези) които не се покоряват на христовото благовестие.” При такива обстоятелства не ще отнеме много време на цялото човечество да го познае. Сега добрият страда, но тогава ще се прави разлика „между онзи, който служи на Бога и който не му служи”, защото в онзи ден ще се проявят различията. ( Мал.3:15-18) Тогава всички, които виждат ясно, могат приемайки Христа и предложения от него живот при условията на Новия завет, да имат вечен живот, ”защото имаме надежда на живия Бог, който е спасител на всички хора, особено на верните.”- 1 Тим. 4:10

„А СЛЕД СМЪРТТА - СЪД”

Един текст, който е пряко свързан с нашата тема, както е очевидно от подтекста,един все още често погрешно прилаган, неправилно разбиран от може би всеки друг в Библията, казва: „И както е определено на човеците (Аарон и наследниците му, които били само образи на Първосвещеника на Новото създание) веднъж да умрат (образно представено със заколването на животно), а после (следващо като резултат от жертвите) съд (от Бога, одобряващ или неодобряващ жертвата), така и Христос, понеже веднъж биде принесен ( това никога не ще се повтори), за да отнеме греховете на мнозина („всеки човек”) и на тези, които го търсят ще се яви втори път без грях ( нито опетнен от вродени грехове, нито да се повтаря приноса за грях), но ( който го чака за спасение) да даде вечен живот на всички, които го желаят при божиите условия на вярата и подчинението.- Евр. 9:27,28

Всеки път, когато Свещеника влизал в „ Светая светих” в Деня на Умилостивението, той рискувал живота си, защото ако жертвата му е била несъвършена, той щял да умре при преминаване през „Втората завеса”. Сам той не би бил приет в „ Светая светих”, нито несъвършената му жертва би могла да бъде приета като Умилостивение за греховете на народа. Ето защо всеки неуспех в този смисъл, би означавал смърт за самия него и осъждане на всички, за чиито грехове той се опитал да направи Умилостивение. Този бил „съда”, споменат в текста, през който преминавали всяка година образните Свещеници. От благоприятното преминаване през този съд, зависел живота и образното годишно Умилостивение за греховете на народа.

Великият ни Първосвещеник, Христос Исус, минал през първообразната Втора завеса, когато умрял на Голгота. Ако жертвата му по някакъв начин или в някаква степен се окажела несъвършена, той никога не би възкръснал от мъртвите. „Присъдата” на божествената справедливост щяла да се насочи против него. Обаче възкресението му на третия ден доказало, че делото му било извършено съвършено и устояло на божествения съд.- Виж Деян. 17:31.

По- нататъшно доказателство, че нашия Господ минал успешно през „съда”, веднъж за всички и че жертвата му била приета, станало очевидно в благославянето на Петдесетница. Това било предвкусване на едно още по-голямо благославяне и изливане върху всяка плът (Йоил 2:28), гаранция или уверение, че в края на краищата той (и ние в него) ще излезе да благослови народа - света, за чиито грехове той извършил пълно и приемливо Умилостивение.

Всяка друга интерпретация на този текст, която се прилага към обикновената смърт на човечеството въобще, противоречи и не съответства на подтекста.

Мнозина очаквали по един неопределен начин настъпването на едно по- добро време- за вдигане по някакъв начин проклятието на греха, смъртта и злото въобще, но не могли да разберат причината за дългото отлагане. Те не разбират, че е необходима жертвата на „ Денят на Умилостивението” и че тя ще трябва да бъде завършена преди да настъпят славата и благословението. Те не виждат също така, че Църквата, „избраните”, „малкото стадо”, са участници в страданията и жертвата на Христа, за да могат да участват и в славата, която ще последва.” Цялото създание заедно стене и изпитва страдания до сега, очаквайки (макар и в незнание) откриването на (Църквата) Божиите синове”- Рим. 8:19,22

Освен това, след като образния Свещеник изобразявал „Тялото”, както и „Главата”на първообразния Свещеник, Христа, следва че всеки член на Църквата трябва да премине през този „ съд”- защото макар мнозина да били призвани, никой не ще бъде избран, нито окончателно приет за „член” на Христовото тяло, клонка на истинската лоза, освен ако бъде „победител”- верен до смърт.(Откр. 3:21) Не обаче, че те трябва да постигнат съвършенство в плътта си, но съвършенство на сърце, воля, цел. Те трябва да бъдат „ чисти на сърце”. Съкровището трябва да бъде от чисто злато, опитано в пещ, макар че сегашното му ковчеже е несъвършен земен съд.

БОЖЕСТВЕНОТО ПРИЕМАНЕ- ПРОЯВЕНО

„И излезе огън от лицето Господне и пояде всеизгарянето и тлъстините върху Олтара. И като видяха това, всичките люде възкликнаха и паднаха по лице”- покланяйки се. Това е същата мисъл, изразена в друга форма. Огънят символизирал приемането й от Бога. Признаването й от народа, сочело, че света ще разбере жертвата и цената й в божиите очи, като цена за освобождаване от смъртта и гроба. Когато разберат това, ще се поклонят на Йехова и представителя му, Свещеника.

Очевидно е, че това още не е изпълнено. Бог още не е обявил приемането на жертвата на Великия Ден на Умилостивението с огън. Народът още не е извикал и паднал по лице, покланяйки се на Великия Цар и представителя му. Не, светът още лежи в злото.( 1 Йоан 5:19) Богът на този свят все още заслепява, повече или по- малко, почти цялото човечество.(2 Кор. 4:4). Тъмнина все още покрива земята и голям мрак- народите. ( Ис. 60:2). Нито трябва да очакваме великите благословения на Възстановяването, изобразени в този образ, докато всички членове на Църквата („Тялото” на Великия Първосвещеник ) не преминат първо през „Втората завеса” (действителната смърт) ВЪВ „Светая Светих” чрез промяна във възкресението. Нито „благословението” в този образ ще се изпълни преди времето на Голямата скръб. Едва тогава дисциплинирани, сериозни, смирени, човешкия свят като цяло, ще „очаква за” и „ гледа за” Великия Христос, Семето на Авраам, да ги благослови и издигне.

Колко прекрасно тези образи учат пълно изкупление за всички народи, а Възстановяването и благословението - направени възможни за всички!

Изглежда нищо в образите не прави разлика между живи и мъртви и някои може да са склонни да направят извода, че когато жертвите на Първосвещеника завършат, започват благословенията и само онези, които са живи тогава, до голяма степен ще бъдат облагодетелствани. Ние обаче отговаряме: Не. От божествена гледна точка, живи и мъртви са еднакви. За всички тях той говори като за мъртви, всички, попаднали под смъртната присъда на Адам. Малката искра живот, която всеки човек притежава сега, е всъщност един етап към смъртта. Това е едно надбягване със смъртта, поради греха на Адам. На края обаче на образния „ Ден на Умилостивението”, благословенията за оправдание и живот ще се разпрострат върху всички, при които условя всички ще могат да се подчинят и всеки би могъл да има отново от Избавителя и Дарителя на живот това, което е загубил чрез Адам- живот, свобода, божия милост и т.н., както и онези, които са отишли от живота в смъртта, така и онези, които още продължават а съществуват „ в долината на смъртната сянка”.

Това е целта на първообразните приноси за грях: да освободят „ целия народ”, цялото човечество от владението на греха и смъртта и да ги възстановят в съвършенство, което е необходимо условие за съвършено щастие и помирение с Твореца.

Това е благословението, което ще дойде върху всички семейства на земята, чрез Авраамовото семе. Това са добрите новини, които били проповядвани на Авраам, както четем: „И Писанието като предвиди, че Бог чрез вяра оправда езичниците (Цялото човечество- езичниците), предвъзвести на Авраам:” В теб ще се благословят (оправдаят) всичките народи...” И на Семето твое, което е Христос ( първо Главата и на второ място- Тялото). Ако сте вие Христови ( членове), то сте семе Авраамово и по обещание- наследници”, което се отнася към една от благословените класи, Семето на Авраам, което ще благослови всички земни племена. (Гал. 3:8,16,29). Но семето трябва да бъде завършено преди да настъпи благословението, както това е показано в образа, който току що разгледахме. Приносът за грях трябва първо да завърши, преди да могат благословенията, които са резултат от него да потекат.

Ограничението Първосвещеника да влиза сам в „ Светая Светих” един път в годината, за да прави умилостивение, не трябва да се разбира погрешно, че той и Подсвещениците не влизали там никога през следващите дни- след като Деня на Умилостивението направил пълно умилостивение за греховете. Напротив, Първосвещеникът влизал там и през другите дни. В „ Светая светих” Първосвещеникът влизал, когато запитвал Бог Йехова за доброто на Израел и т.н., използвайки Съдебния нагръдник- Урим и Тумим. И отново, когато разтурвали лагера, което ставало често, свещениците сваляли „ завесите” и увивали ковчега и светите съдове, преди да се позволи на Левитите да ги носят.- Числа 4:5-16

Отново, когато някой израелтянин принасял принос за грях на Свещениците ( след „Денят на Умилостивението” жертвите преставали) те всички ги ядели в „ Светая светих” ( Числа 18:10). Така е и с първообраза, след като сегашния „ Ден на Умилостивение” завърши. „ Царското Свещенство” ще бъде в „Светая светих” или съвършено духовно състояние и там  ще приемат ( ядат) жертвите за грях, принасяни от света за собствените им престъпления ( не за първоначалния или Адамовия грях, който бил отменен в „ Деня на умилостивението”). В това съвършено духовно състояние, Свещенството ще инструктира по всеки въпрос, както това е изобразено в решенията и отговорите, давани на Израел чрез Урим и Тумим.

Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8