— Човешки класи, изобразени от Израелтяни,
     Левити и Свещеници
— Помазване на Свещеници 
— Значението на „Одеждите на Слава и Великолепие”,
     разгледани образно 
— Авраамовият Завет, Законът на Завета и Новият
     Завет- предвещани

Много е важно, че добихме ясна представа не само за устройството на Скинията и обзавеждането й, но и за образното й значение. Би трябвало да знаем също и нещо за действащите лица в нея, както и значението им като образи.

Пътуването през пустинята изобразявало отегчителното странстване, през което преминават мнозина, търсейки обещаната почивка в Ханаан- „ Ела при мен и ще ти дам почивка”. Както в образа, така и в действителност, обещаната почивка в Ханаан не е далече, ако Божиите деца имат достатъчно вяра да се изкачат бързо и да влезнат в нея с вяра. Бог предвидил за тях изобилни неща: все пак те пътували през пустинята на греха, търсейки почивка, но не намерили такава, защото им липсвала вяра в Божиите обещания. Някои пътували така дълго време, а някои никога не влизат в почивката на Ханаан, поради неверие. Но докато Израел по плът обикновено изобразява духовния Израел, сега, както ще изследваме във връзка със Скинията, той изобразява съвсем друго нещо. Тук безспорно Израел изобразява целият човешки свят.

С една дума, Израел, както и Скинията, Свещениците, Левитите и жертвите, били образ. И това, което било направено в символи с и за Израел до Първото идване на Исус, било образ или сянка, ако го погледнем на по- високо равнище и в по- голям мащаб.

Както Израел изобразявал света, така племето на Левитите изобразявало „ Домът на вярата” или всички, които вярват в Исус и изкуплението му. Свещеничеството – едно тяло, с един водач или Първосвещеник, било образ на „малкото стадо”, което с „Главата” си или Първосвещеника, е царското свещенство, членовете на което, след отминаване сегашното време на жертване, ще бъдат царе и свещеници на Бога и ще царуват над земята. ( Откр.5:10) Погледнато от тази страна, ние виждаме Исус като Първосвещеник, но не свещеник по чин Ааронов, който чин е образ на по-голямо и по- велико признание, а Глава на действителното свещеничество, на което другите били само образи. ( Евр.3:1; 4:14) Аароновото свещенство изобразявало главно смирението и страданието на Христа, не неговата бъдеща слава- Мелхиседек е образът на Христос като царско свещенство.

Апостол Петър посочва кои били изобразени от Аароновите свещеници, когато обръщайки се към осветените казва: „ Вие сте...свято свещенство, да принесете жертви благоприятни Богу чрез Исуса Христа”, „ Вие сте... царско свещенство”- 1 Петър 2:5,9. Всички те са служители( слуги) на истината, макар че не всички са проповедници и доктори по богословие. Всеки трябва да участва в жертването на самия себе си, преди да бъде счетен за достоен да бъде сънаследник с Христа. Само на онзи, който страда с Христос е обещано да царува с него.- Рим. 8:17

От Апостолите постоянно е споменавано,  че Главата или Първосвещеника на това свещеничество е Исус Христос. Привеждаме само един цитат: „ Свети братя (царско свещенство), участници в небесното звание, разумейте посланика и Първосвещеника на нашето изповедание (свещеническия ни чин, да бъде), Христос Исус”- Евреи 3:1

Като преминаваме сега към разглеждане на въвеждане в образното свещеничество, забелязваме, че племето на Левитите (образ на всички Оправдани вярващи) съществувало преди установяване на свещеничеството.

По такъв начин свещениците, които се посветили сега, се въвеждат  и се предлагат като жертви, приготвят се да бъдат божии инструменти за царуване в Царството и по такъв начин да благославят  всички земни племена.

СВЕЩЕНИЧЕСТВ

Би било добре да отбележим, че във всяка церемония по ръкополагане и дело на свещеничеството, Исус бил първият - Водач, Капитан, Предтеча - поучавайки ясно, че никой не го е предшествал. Точно за това, не виждаме някой от патриарсите или пророците да е от „ малкото стадо”, „ Царското свещенство”, иначе наречено „невестата”, „ жената на Агнето”. Макар че ще бъдат много благословени като Божии служители, службата им не ще бъде толкова висока като тази на свещениците. При все това, както това е представено в случая с Левитите, бъдещото им дело и почит ще бъдат велики.

Макар че всички вярващи (Левити) ще станат притежатели на вечен живот и света (представен от стана на Израел) също, ако го приемат през Хилядогодишния век, все пак само свещеничеството, от което тези, които ще победят и последват своя Водач по тесния път на живота- жертвайки човешките си интереси, като търси слава, почест и безсмъртие ( Рим. 2:7), ще станат някога притежатели на онази неограничена степен на живот, наречена безсмъртие. Първоначално то било притежавано само от Бог Йехова и от нашия Господ Исус Христос след възкресението му. - Виж „Планът на вековете” глави Х и ХІ. 

ПОМАЗВАНЕТО

Според Закона, помазването било церемония, чрез която свещениците били въвеждани в служба. Те били помазвани за служението им с благовонен елей, наречен „ Елей за Святото Помазване”, употребяван само за свещениците. Било противозаконно някои друг да го притежава или приготвя. (Изх. 30:25-33,38) Този елей изобразявал Светия дух на осиновението, чрез който ние, действителното „ царско свещенство” сме подпечатани като Божии синове. Само посветените, свещениците се помазват по такъв начин.

Образният Първосвещеник Аарон изобразявал Исус, Главата и Църквата като членове на Тялото - великият първообразен Първосвещеник. Тъй като бил грешен човек като другите, Аарон трябвало да бъде умит, за да изобрази напълно чистотата на първообраза, Исус, който не познавал що е грях и Църквата му, очистена чрез скъпоценната му кръв и умити с вода чрез Словото. -Еф. 5:26

Белият ленен „ хитон” изобразявал чистотата на Първосвещеникът, докато бродерията на него сочела израстването на този чист характер в милостиви дела.

„Митрата”, лента от фин бял лен (образ на праведност), носена около челото, към която със синя връзка била привързана златна плочка или „корона”, сочела че короната по право му принадлежи.

Върху златната плочка било написано: „святост към Бога”. По такъв начин се заявявало: Този Първосвещеник е изцяло посветен на осъществяване на целите на Бог Йехова. Златната корона обявявала също царствеността му: Христос ще е „Свещеник на своя трон” - „ Свещеник во век по чин Мелхиседеков”- Захария 6:13; Псалм 110:4; Евр. 7:17

„Лененият пояс” сочи, че това е един праведен служител. Ленът- праведност, поясът- служение.

„ Синята мантия” изобразявала верността му. Полите й били украсени с ресни и имала златни звънчета и нарове. Понеже нарът бил избран плод, това сочело, че вярното извършване на жертвеното дело на Изкупителя, е дало богат плод - откупуване на изгубения живот на човешката раса. Златните звънчета означавали, че когато нашият Първосвещеник се появи в слава и красота, плодът на жертвеното дело ще се обяви на всички – ще се провъзгласи по целия свят. В образа звънчетата известявали това на целия Израел. Това е посочено от близкото съседство, звънчетата привличали вниманието към плода.

„ Ефодът” бил направен от изкусно избродиран с лилави, сини, пурпурни, бели и златни конци плат. Той се състоял от две части. Едната висяла отпред, а другата – отзад. Двете части били закрепени заедно с две златни токи, които се закопчавали на раменете. Ефодът изобразявал двата велики Завета- авраамовия, представен от предната част и Новия Завет, представен от задната. По такъв начин било показано, че и двете зависят от нашия Първосвещеник, и двата завета са положени на него. Ако той не успее да ги закрепи, ако не успее да понесе условията им, те падат на земята, пропадат. Благодарение обаче на Бога, тези Завети са съединени и здраво стегнати на него със златните катарами ( Божествената сила), както са и привързани към него със „странен пояс” – шнур, направен от същия материал като ефода.

Другата част не е още изпълнена така, както се очаква, така, както Отец вижда изпълнението й в бъдеще. Заветът с Авраам обещал развитие на авраамовото семе, чрез което Новият завет ще благослови всичките народи, а това Семе още не е завършено.  Наистина Семето е нашият Господ Исус Христос, но все пак Бог предвидил и предсказал по-обширното духовно семе, което ще включи Тялото, Църквата с Главата ( Гал. 3:16,29). Апостолът посочва, че земното авраамово семе също участва в делото по благославяне света, тъй като духовният Израел е истинското семе, както е писано : „Синът на робинята не ще наследи със сина на свободната.”- Гал. 4:22-31

Що се отнася до естественото авраамово семе и доказвайки, че те не ще бъдат членове на Свещеника , който ще благославя, апостолът казва:” Що се отнася до евангелието ( духовната част на завета) те ( буквалното семе) са неприятели за вас, но що се отнася до избирането, те са ( все още) любими на Бога, заради отците им, защото Бог няма да съжали за това, че е дал даровете, нито че е извършил призоваването и този е заветът от мене към тях. Ще дойде от Сион ( духовната Църква)  Избавител ( Великият Първосвещеник, служителят на завета - Исус и „Малкото му стадо”- Тялото му) и ще отвърне нечестията на Якова.” Те ще трябва първо да бъдат благословени чрез духовното или истинско семе и по- късно, да станат съработници.- Рим. 11:26-29.

Те ще трябва да се обърнат към праведност и истина;  тогава те ще станат сътрудници, чрез които духовното Семе ще действа по посока на обещаното благославяне на цялото човечество с истина и милост.

Пурпурът, синьото, лилавото и т.н., които съставлявали ефода, сочела условията на двата Завета.

Пурпурът сочи как Бог предвижда изкупление от адамовото проклятие, чрез кръвта на откупа. Лененото бяло сочи възстановяването на човека в първоначалната му чистота. Синьото го удостоява с помощ и способност вярно да подържа праведния си характер. Лилавото обявява сътрудничество в царската власт на Царството. Всички тези благословения, втъкани заедно, са осигурени чрез Божествената сила на помазания Свещеник и е изобразено от втъканите златни конци. По такъв начин Бог Йехова и в двата Завета, отнасящи се до хората, положил Един, който е могъщ и желаещ да осъществи славните заветни благословения „ в определеното време”.

Както израелтянинът ги виждал ( без да забелязва скритата връзка), Заветът с Авраам и „Законът, който бил даден след 430 години”, били едно. Но както Павел ни сочи, Бог имал наум две семена- духовно и естествено. Заветът и Законът били отделни, така че „обещанието да бъде сигурно за цялото семе, не само това, което е от Закона, но и също това, което е от Вярата” - Рим. 4:16

Емблемата на Закона (Нагръдникът) била една от най- прекрасните съставки в одеждите на Първосвещеника. Той бил направен от същите материали, от които бил направен ефода. Той имал поставени в златни гнезда дванадесет скъпоценни камъка, на които били изгравирани имената на дванадесетте племена.

Нагръдникът бил две педи дълъг и една педя широк, т.е. когато бил сгънат на две, бил педя широк и педя дълъг. Размерът „педя” сочел, че Божият Закон е напълно във възможностите на съвършения човек. Човека Исус Христос, който единствен бил съвършен след Адам, е единствения, който някога опазил Божия съвършен Закон ненарушен. Онези, които съставляват „ Малкото стадо”, неговото Тяло, неговата праведност им се приписва и затова могат да кажат: “Правдата на Закона се изпълни в нас”.

Самият факт, че бил двоен и че частите му били с един и същ размер, изобразявало буквата и духа на Закона. Предната част съдържала скъпоценните камъни и се закачвала на златна верига със златните катарами на ефода. 

Горната част изглежда илюстрира духа на Закона, който е изпълнен в нас, „ които вървим не по плът, а по дух” (Рим. 8:4). Когато се видят правилно, всъщност и двете са едно, макар че само горната част носи скъпоценните камъни.

Тъй като чистото злато е символ на божествени неща, зависимостта на тази част от Закона със златната верига от златните катарами, изглежда учи, че Закона е божествен. Ние знаем също, че само с Божествена помощ сме способни да вървим не по плът, а по дух. Само тази фаза на Закона, която носи „ скъпоценностите”, поставени в златни гнезда, изобразяват истинския Израел, Божието „малко стадо”. „ Те ще бъдат мои, казва Господ Саваот, в онзи ден, когато Аз избера скъпоценностите си „ ( Мал.3:17) Инкрустирани в злато (божествено естество) и поддържани от златната верига на божествените обещания, чудно ли е тогава, че „правдата на Закона се изпълни в нас!”?- Рим. 8:1,4

Когато Аарон стоял там, облечен с толкова образно означаващите прекрасни одежди и бил помазан със светия елей, главата му изобразявала Исус, Глава на свещеничеството, тялото му представлявало самата Църква, завършена в Христа. Колко внушителен и много значителен е този образ на Първосвещеника на света, неопетнен и облечен с власт и авторитет да изпълни заветите на Бог Йехова.

Подсвещениците били облечени с ленени одежди и носели пояси. Мантиите им изобразявали праведноста на Исус, която им била вменена, а поясите им ги представяли като служители на правдата. Първосвещеникът обличал подобни одежди по време на жертването ( Денят на Умилостивението) и обличал славните одежди след извършване на Умилостивението.

ПОМАЗВАНЕТО НА СВЕЩЕНИКА

Както святото миро било излято върху главата на Аарон, така нашата Глава, Господ Исус, бил помазан с първообразния елей- Светия дух, когато бил на тридесет годишна възраст, на бреговете на р. Йордан. Там той бил „помазан с елей на радост повече от своите събратя” като Глава над всичките си сънаследници. Дух с мярка е даден на всеки член, който се посвещава така, но Йехова дал на него „ дух без мярка” ( Йоан 3:34). Йоан видял и документирал, че нашият Първосвещеник бил помазан така, а Петър добавя свидетелството си, „ Как Бог помаза Исус от Назарет със Светия дух и сила.”- Йоан 1:32; Лука 4:1; Деян. 10:38

Елеят на помазанието бил изливан само върху главата. Подсвещениците не били помазани индивидуално*. Те били признати за членове на тялото на Първосвещеника и получили помазанието си само в него, като тяхна глава.

Затова също първообразните свещеници са само участници в духа на Христа и само онези, които са в Христа са участници в помазанието, което подпечатва всички, които ще бъдат признати за наследници на божиите обещания и сънаследници с техния Господ Исус Христос.- Еф. 1:13,14; 4:30

Елеят „слизаше...по полите на одеждите му (на Първосвещеника) (Псалм 133: 2), изобразявайки по такъв начин как всички членове на Христовото тяло са участници на същото помазание като Главата им. „Помазанието, което получихте от него, пребъдва във вас.”(1 Йоан 2:27). Този елей започнал да достига Тялото в деня на Петдесетница и потекъл надолу в този Евангелски век, помазвайки всички, които са наистина кръстени в Христа, образувайки заедно с Главата си, царе и свещеници на Бога, за да царуват хиляда години- Откр. 20:6

Тогава „ светия елей” ще потече „ към полите на одеждите му”, помазвайки всеки член. ( Левит 10:7)

*Изход 30:30 споменава помазанието на Аарон и синовете му. Мисълта е, че всеки от Аароновите синове, който го наследявал на службата Първосвещеник, трябвало на свой ред да бъде помазан, така както самия Аарон бил помазан в началото.

Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8