ГЛАВА 7 „ПЕПЕЛТА ОТ ЮНИЦА, С КОЯТО ПОРЪСВАЛИ ОСКВЕРНЕНИТЕ, ОСВЕЩАВА” ЕВРЕИ 9:13   Не една от жертвите на Денят на Умилостивението — Не една от последвалите жертви за народа — Класата, изобразена от тази жертва — Апостол Павел — Подсвещеникът, който свидетелства и удостоверява първообраза —  Поръсването с пепел за очистване на народа ще стане през Хилядогодишния век — Как ще се осъществи очистването?   Една от чертите на церемониалния Закон на Израел, изразена в Левит 19 гл. Изисквала заколване на червена телица ( крава)- без недостатък, която никога не била служила под хомот. Това не бил един от приносите за грях на Деня на Умилостивението, нито един от приносите на народа, следващи Денят на Умилостивението. В същност това не бил никакъв „принос”, защото никаква негова част не била принасяна на Божия олтар, нито изяждана от свещениците. Тя била жертвана, но не в същия смисъл, нито на същото място, както тези приноси – в Двора. Тя не била дори заколвана от един от свещениците, ни от кръвта й, внасяна в Светая Светих. Червената телица била извеждана извън лагера на Израел и там била заколвана и изгаряна до пепел- месо, тлъстина, кожа, кръв и т.н.- с изключение на малко от кръвта, взета от Свещеника и напръскана седем пъти към предната част на Скинията (Ревизиран превод на Лиисър). Пепелта на телицата не била внасяна в Светая, но била оставяна извън лагера, събрана заедно на куп и очевидно достъпна за всеки от народа, който има нужда от нея. По предписание на Закона, част от пепелта била смесвана в съд с вода, а китка исоп, поставена в тази смес, се използвала за поръсване на лицето, облеклото, шатрата и т.н. на нечисти по Закона за очистването им. Предвид на онова, което видяхме, що се отнася до жертвите в Деня на Умилостивението, което предзнаменували по-добрите жертви на Евангелския век (осъществени от Царското Свещенство, Христос, Глава и Тяло), тази телица в никакъв смисъл не се отнася към тях и очевидно не изобразявала някоя от жертвите на днешното ни време. По подобен начин, тя е различна от някоя от жертвите, които били приети за добро на народа на Израел, след Деня на Умилостивението, които току- що показахме означават покаяние и съжаление за греховете през  Хилядолетието и пълното им посвещаване на Бога. Изгарянето на телицата не се отнася към някоя от тези жертви, всяка от които била извършвана от Свещениците й в стана. Трябва да видим някъде за първообраз на Червената телица, защото тя, ако в някакъв смисъл на думата изобразявала свещениците, то по необходимост, би трябвало да се заколи един от тях, с което да се посочи този факт. Какво тогава означава жертването на Червената телица? Каква класа или лица били представени от нея, след като пострадала извън „ стана” и в какъв смисъл на думата страданията им имали нещо общо с очистване на Божия народ- включително онези, които предстои да станат негов народ през Хилядогодишния век? Отговаряме, че е класата на Божия народ, не от „ Царското Свещенство”, които страдали за правдата извън „ стана”. Кратка история на това и огнените изпитания, на които отстоявали , ни са дадени от апостола в Евреи 11 гл. За тях той казва като изброява подвизите на вярата.” И какво още да добавя? Няма да ми стигне времето, ако започна да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон, Йефтай, Давид, а също и за Самуила и другите пророци, които чрез вярата си побеждаваха царства, постигаха праведност, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, възпираха силата на огъня, избавяха се от острието на меча, от слаби ставаха силни, придобиваха храброст във война, разгромяваха чуждите войски. Жени приемаха своите мъртви възкръснали. Други мъже обаче понасяха мъчения, защото за да получат по- доброто възкресение не приемаха да бъдат освободени чрез какъвто и да било откуп. Да, други бяха подложени на изпитания чрез подигравки и бичуване, и нещо повече- чрез окови и затвор. Те бяха убивани с камъни, бяха изпитвани, бяха разрязвани на две, умираха под острието на меча, скитаха се в овчи кожи, в кози кожи и понасяха лишения, трудности и жестоко отношение. Светът не беше достоен за тях. Те бродеха из пустините, планините, пещерите и подземните места.”- Евр. 11:32-38 Тук имаме класа, която подхожда на описанието на класата на Червената телица- класа, която положила живота си извън „стана”, класа във всеки случай почетна и все пак не свещена класа. Тъй като тази класа не е част от Тялото на Първосвещеника, не можел да участва в приносите за грях в Деня на Умилостивението- нито би могло да бъдат допуснати до духовните условия, изобразени от Светая и Светая Светих. На някои може да изглежда изумително, че с толкова голяма положителност заявяваме, че достойните от древността не били членове на „ Царското Свещенство”, докато със същата положителност заявяваме, че в този Евангелски век, няма повече верни божии служители, които да са членове на „Царското Свещенство”. Положителността ни по този въпрос е въз основа на Божието слово, което във връзка с верността на патриарсите заявява с толкова много думи:” Всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вяра , не получиха обещанието ( не получиха главното благословение), защото Бог имаше в предвид нещо по- добро за нас, за да не постигнат съвършенство без нас.”- Евр. 11:39,40 За нас не ще бъде трудно да разберем, че макар че можело да има първообразни Левити (оправдани чрез вяра в идващото Умилостивение) преди да дойде нашия Господ Исус Христос в света, не би имало първообразни свещеници, защото той бил Първосвещеникът и Главата и във всичко имал първенство като направил умилостивение за недостатъците на „ Тялото му” и „ Дома му” преди някои да могат да станат негови братя и членове на Царското Свещенство. Нашият Господ сам заявил по този въпрос съвсем определено и посочил сбито демаркационната линия между верните, които ще го следват, вървейки в стъпките му и ставайки негови сънаследници. Той казал на Йоан Кръстител:” Истина ти казвам, между родените от жени, не е въставал по- велик от Йоан Кръстител, но и най- малкият от небесното царство е по- голям от него.”- Мат. 11:11 Йоан Кръстител принадлежал към класата на Червената Телица, която страдала извън „ Стана” дори до смърт, но той нямал нищо общо с по- добрите жертви на Царското Свещенство през Деня на Умилостивението, чиято тлъстина и произвеждащи живот органи, се принасяли на божия олтар в „ Двора” и чиято кръв се внасяла в „ Светая Светих”, образ на онези, които стават Нови създания в Христос Исус и дори членове на „Тялото” му- Църквата, сънаследници с него във всичко. Докато достойните от древността мъже в никакъв смисъл не са част от приносите за грях, при все това те са свързани с очистването от грях, пепелта им (знанието и помненето на верността им до смърт), смесени с росата на истината и приложена към очистващия исоп е ценна, очистваща, осветяваща всеки, който желае да дойде в пълна хармония с Бога- „ напръсквайки нечистото, осветява очистването на плътта.” Не сами по себе си тези уроци от миналото са ценни за нас, но само чрез и през тях те са свързани с приносите за грях в Деня на Умилостивението, към които Апостолът се отнася във връзка с тях- „кръвта на телета и кози”. Не само напомнянето и уроците за верността на достойните от древността мъже (изобразено от пепелта на Червената юница) са посвещаваща сила за нас сега, но те ще бъдат приложени в много по-широк смисъл, благославящи човечеството въобще през Хилядогодишния век. Както видяхме, Божествената наредба е, че достойните от древността мъже, от които и най- великият е с по- малка почит от  най- малкия в Царството, ще заемат при все това място на висока почит и отличие под управлението на Божието Царство, като негови сътрудници и представители, защото ще бъдат „Князе по цялата земя”, сътрудници на съдбините на Царството и канали за благославяне на „ всички земни племена”. Така верността на достойните от древността мъже е представена в събраната пепел на телицата, както е съхранена за бъдеща употреба, ценни уроци на преживяване, вяра, покорство, доверие и т.н. , когато бъдат приложени към човечеството, търсейки очистване в идващия век, ще ги осветят и очистят не без жертвите на Деня на Умилостивението, но във връзка с основани на тях.- Псалм 45:16. Изгарянето на Телицата било засвидетелствано от свещеник, който взимал кедрово дърво, клонка исоп и ален конец и ги хвърлял сред горящата крава. Исопът би изобразявал очистването, кедровото дърво или вечно зеленото би изобразявало вечния живот, а аленият конец би изобразявал кръвта на Христа. Хвърлянето на тези три неща в огъня подразбира, че безчестието, натрупано върху достойните от древността мъже, убити с камъни, нарязани на части и т.н.,за които светът не бил достоен, позволило заслугата на скъпоценната кръв, очистващото свойство на истината  и дарът вечен живот да им се счетат чрез вяра, та след смъртта си да бъдат признати за очистени, оправдани и приети. Подсвещеникът ( не Аарон, който изобразявал Господ Исус), койот видял, признал и одобрил изгарянето на Телицата и който взел от кръвта й и поръсил с нея по посока на вратата на Скинията, би изглеждало добре първообразно да бъде великият Подсвещеник апостол Павел, който с божия помощ (името Елеазар означава „подпомогнат от Бога”) не само идентифицира за нас приносите на грях в Деня на Умилостивението, но също така ни изтъква в писанията си (Евреи 11) онова, което способства да разпознаем в жертването на Червената Телица- изобразяване на достойните от древността мъже. Напръсквайки с кръвта им към Скинията, той сочи, че живота им бил в пълна и завършена хармония с условията на Скинията. За това, че не живели във времето на „ вишното звание”, те нямали привилегията да станат членове на Тялото на Великия Първосвещеник, Царското Свещенство. В това, че Червената Телица не е носила никога ярем, била изобразена една класа Оправдани лица- освободени от закона на Завета, макар че повечето от достойните от древността мъже били родени под Закона и затова законно подчинени на условията му и осъжданията му, чрез несъвършенството на плътта. При все това виждаме, че Бог ги оправдал чрез вяра като деца на верния Авраам. Това е напълно потвърдено и засвидетелствано от Апостола, когато казва, че:” Всички те придобиха божието одобрение чрез вяра”- решение за добре извършена работа- свидетелство, че са угодили на Бога и че Той е предвидил за тях благословения в хармония с обещанието му. Тези благословения нямало да им се дадат навреме. За тях те трябвало да чакат, за да ги получат чрез духовното семе на Авраам- Христос. Самият факт, че жертвата трябвало да бъде Крава, а не теле ,служи, за да я отдели от великата жертва в Деня на Умилостивението, която можела да бъде само теле. Това, че тя трябвало да бъде червена крава, изглежда учело, че достойните от древността мъже не били безгрешни и затова не били приети от Бога преди жертвата на Великия Ден на Умилостивението, но че били „ грешници като другите”. Фактът на очистването и оправданието чрез вяра било посочено по друг начин, както е внушено по- горе. Очистването, за което пепелта на Червената крава се предписвала, било от особен вид, а именно, специално за онези, които са имали контакт със смърт. Това изглежда сочи, че пепелта на Телицата не била предназначена да премахне вината на индивида, не, моралната му вина можела да се очисти само чрез заслугите на жертвите в Деня на Умилостивението. Очистването на оскверняването поради контакт с мъртвец изглежда учи, че това очистване, съдействащо през и чрез преживяванията на достойните от древността мъже, ще се прилага особено към човечеството през Хилядогодишния век, докато търсят да  се освободят от всички осквернявания Адамовата смърт- търсейки да добият човешко съвършенство. Всички недостатъци на падналото човешко състояние са толкова много в контакт със смъртта и от всички тях се очиствало с пепелта на Червената Телица, всички, които ще станат Божий народ. Както пепелта на Червената Телица била поставяна на чисто място, така резултатите от страдалческите преживявания на достойните от древността мъже ще бъдат запас от благословения, инструкции и помощ, чрез които когато станат подчинени „ князе” в Царството, ще помагат в делото по Възстановяването. Всеки извинен грешник, който желае да бъде очистен съвършено, трябва не само да се измие с вода (Истина), но трябва също да приложи към себе си инструкциите на „ князете”. Казаните инструкции били изобразени от поръсването с пепелта от Телицата, изобразяващо ценните уроци по вяра и подчинение, научени чрез преживяното от тази класа- Изх. 12:22; Левит 14:4,49; Пс. 51:7; Евр.9:19   Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8   Ретурн то Булгариан Хоме Паге