|
ГЛАВА 8
ДРУГИ
ЗНАМЕНАТЕЛНИ ОБРАЗИ
|
Стълбовете на Двора —
Белите завеси- Сребърните куки —
Стълбовете на Дверите на Светая и Светая светих —
Златната маса —
Златният светилник —
Първообразни свещеници, които виждат дълбоките неща и Левитите,
които не могат да ги видят —
Златният олтар
—
Ковчегът на Завета и Светая Светих —
Съдържанието му и значението им —
Двата херувима —
Непорочният свещеник —
Тайната, скрита от векове
В предишното описание на Скинията умишлено пропуснахме едно
обяснение на някои интересни детайли, които сега могат да бъдат по-
добре разбрани от онези, които чрез усърдно изучаване са добили ясно
разбиране на общия план на Скинията, службите й и образното им
значение.
Стълбовете,
които стояли на „Двора” и придържали белите завеси, изобразявали
Оправданите вярващи- „ Дворът”, както вече видяхме, изобразявал
Оправданото състояние. Стълбовете били направени от дърво - един
подлежащ на развала материал, като по такъв начин се загатвало, че
изобразената от тях класа в същност не е съвършена като човешките
същества. След като човешкото съвършенство било образно представено
от мед, би трябвало стълбовете да бъдат направени или от мед или пък
покрити с мед, за да представят действително съвършени човешки
същества. Но макар направени от дърво, те били поставени на медни
подложки, което учи, че макар и всъщност несъвършени, държанието им
е като съвършени човешки същества. Би било невъзможно да се
представи по- ясно състоянието на оправдание чрез вяра.
Бялата завеса,
която била поддържана от стълбовете и оформяла „ Двора”, илюстрирала
добре също оправдание или чистота. По такъв начин оправданите ще
имат постоянно пред очите си света („Станът”), а чисто ленено платно
изобразявало христовата праведност като тяхно покритие.
Сребърните куки,
чрез които стълбовете поддържали завесата, символизирали истината.
Среброто е общ символ на истината. Оправданите вярващи, изобразени
от стълбовете в „ Двора” могат по такъв начин в действителност и
наистина да твърдят, че христовата праведност покрива всичките
им несъвършенства. ( Изход 27:11-17). И отново, само с помощта на
истината могат да поддържат оправданието си.
Стълбовете
на Дверите при входа на Скинията - при „ вратата” на „ Светая”- били
покрити от първата „Завеса”. Те били напълно различни от стълбовете
в „ Двора” и представлявали „ нови създания в Христа” - посветените
светии. Разликата между тях и стълбовете в „ Двора” изобразява
състоянието на оправданите вярващи и осветените вярващи.
Посвещението до смърт на оправдания човек, видяхме, е пътят към
„ Светая”- преминаващ през смъртта на човешката воля, плътски ум-
първата „ Завеса”. Ето защо стълбовете трябва да илюстрират
промяната и те правят това, защото били покрити със злато, символ на
божественото естество. Това, че били поставени на медни подложки
изобразявало как „ имаме това съкровище (божественото естество) в
пръстени съдове” (2 Кот. 4:7), т.е. новото ни естество е още
основано и почива на оправданата ни човечност. Ще припомним,
че това точно съответства на онова, което намерихме, а именно, че
символизира „ Светая”- мястото ни като „ нови създания” и това, че
още не е усъвършенствано.- Изх.26:37
Стълбовете на Дверите на „ Светая светих”
били точно от вътрешната страна на втората „ Завеса” и
представлявали онези, които преминават напълно оттатък плътта
(завесата) в съвършенството на духовното състояние. Гредите били
така конструирани, че да илюстрират напълно това. Покрити със злато,
изобразяващо божественото естество, но вече не поставени на медни
подложки, не вече зависими от някакво човешко състояние, те били
поставени на сребърни подложки (реалност, истина, правдивост), което
както изглежда, ни казва: когато дойдете отвътре завесата, ще бъдете
съвършени- в същност и наистина Нови създания- Изх. 26:32
Златната маса,
на която в „ Светая” бил поставян хляба на присъствието,
изобразявала Църквата като цяло, включая Исус и Апостолите, всички
осветени в Христа, който служи „да държи словото на живота” ( Фил.
2:16). Великото дело на истинската Църква през този век било да
храни, укрепва и просветлява всеки, който влиза в духовното
състояние на Завета. Невестата на Христа ще трябва да се приготви (
Откр. 19:7) Свидетелстването на света през настоящия век е вторично
и случайно. Пълното благославяне на света ще последва в „
определеното от Бога време” когато свърши Евангелския век
(първообразният Ден на Умилостивението с приносите му за грях).
Златният светилник
или лампион, който стоял срещу златната маса и осветявал всичко в „
Светая”, бил изкован от един къс злато. Той имал седем клона Всеки
клон държал една лампа, което общо правело седем лампи - съвършено
или завършено число. Той изобразявал завършената Църква от Главата
Исус до включително последния член на „ Малкото стадо”, което е взел
измежду хората да участват в божественото (златно) естество. Нашият
Господ казва: „Седемте светилника, които си видял, са седемте
Църкви”. (Откр.1:20) Едната Църква, чиито седем фази на развитие са
символизирани от седемте църкви в Мала Азия ( Откр.1:11) Да,
Светилникът изобразявал цялата Църква на Първородните- не
номиналната, а истинската Църква, чиито имена са записани на небето-
истинските носители на светлина- „ Царското Свещенство”.
Формата на изработката му била прекрасна- плод и цвят, плод и цвят,
които следвали едно след друго- изобразявайки истинската Църква,
едновременно прекрасна и плодоносна от първото до последното.
Лампата, с която завършвал всеки клон, била оформена като бадем,
чието значение ще видим, когато разглеждаме значението на Аароновия
жезъл.
Светлината на лампата идвала от зехтин ( маслиново масло, „ бито”
или рафинирано). Лампите били винаги запалени. Елеят символизирал
Светия дух и светлината му изобразявала святото просветление, Духът
на Истината. Светлината му била от полза само за свещениците, защото
на никой друг не било позволено да я види или да се възползва от
светлината. Така бил изобразен духът или умът на Бога, даден да
просветли Църквата в дълбините Божии, които са изцяло скрити от
естествения човек (1 Кор. 2:14), дори и да е вярващ –оправдан човек
(Левит). На никой друг, освен на истински посветените, „ Царското
Свещенство”, било позволено да надникнат в по- дълбоката светлина на
„ Светая”. Свещениците ( посветеното Тяло на Христос) винаги имали
достъп до „ Светая”. Това е тяхно право и привилегия. То било
предназначено за тях (Евр.9:6). Класата на Левитите не може да
надникне вътре, поради завесата на човешкия ум, който застава между
тях и свещените неща, и единствения начин да се отстрани, е да се
посвети и пожертва човешката воля и естество.
Светилниците трябвало да се приготвят и напълват отново всяка сутрин
и вечер от Първосвещеника Аарон и синовете му, които го наследили в
служба. ( Изход 27:20,21; 30:8). Така нашият Първосвещеник ни
изпълва ежедневно все повече и повече с Христовия ум и очиства
нагара на старото естество- фитила, чрез който действа Светия дух.
ПЪРВООБРАЗНИ СВЕЩЕНИЦИ И ЛЕВИТИ
Озадачени ли сме понякога, когато узнаем, че някои религиозни хора
не могат да видят нищо друго, освен естествени неща. Те не могат да
различат по-дълбоките духовни истини на Словото?- защо могат да
видят възстановление за естествените хора, а не могат да видят
божественото небесно звание? Уроците на Скинията ни показват защо
това е така. Те са братя в оправданието, „ Домът на вярата”, но не
са братя в Христа, не напълно посветени- не пожертвуватели. Те са
Левити в „ Двора”: те никога не са се посветили като Свещеници да
жертват човешките си права и привилегии, и съответно не могат да
влезнат в „ Светая”, нито виждат нещата, приготвени за
свещеническата класа. Естественото „око не е видяло, нито ухо е
чуло, нито си е представял човек в сърцето си нещата,
приготвени от Бога за онези, които го обичат. На нас Бог
откри това (които чрез посвещение станахме „ Нови Създания”,
призовани да станем „участници в божественото естество) чрез своя
Дух (светлината на лампата), понеже Духът изследва ( разкрива)
всичко, даже дълбоките (скрити) неща на Бога.”- 1 Кор.2:9
Номиналната църква винаги е включвала двете класи- оправданата и
осветената- Левити и Свещеници, както и лицемерите.
В посланията на апостол Павел, известни части били адресирани до оправданата
класа (Левити), които не са се посветили напълно. Така той пише на галатяни,
че „които са Христови, разпнали са плътта наедно със страстите и
похотите й.”( Гал. 5:24). По такъв начин той изглежда има в предвид, че само
някои от тях са се съобразили с Евангелския повик за жертва- разпъване на
плътта.
По същия начин той се обръща към римляните (12:1): „Моля ви, братя (
вярващи- оправдани чрез вярата в Христа- Левити) за Божието
състрадание (манифестирано чрез Христа в оправданието ни) да
представите телата си в жертва жива ( да се посветите като по такъв
начин станете Свещеници), свята, угодна Богу.” Всички, които от
сърце се отказват от греха и приемат божията милост в Христа, са
оправдани свободно чрез вяра в Исус. Бог ги приема и счита за
оправдани, безгрешни или свети.Точно такива жертвуватели и приносите
им Бог заявил, че желае да приеме чрез Христа през Деня на
Умилостивението ( Евангелския век), докато се попълни числото на
избраните от Царското Свещенство.” Сега е приемливото време”-
времето, когато ще се приемат такива жертви. Наистина, както току -
що видяхме, Бог ще приеме жертвите на света и това винаги ще бъде
единствено правилния курс, който трябва да бъде следван от всички, а
именно да върнат на Бога откупените им същества. След като обаче
този век завърши, не ще бъде позволено на никого да жертва до
смърт и страдания. Такива жертви не ще бъдат възможни, след като
Новият век и наредбите му влезнат в сила.
Изглежда е очевидно, че що се отнася до по-голямата част от ранните
Църкви (много повече това се отнасяло до съвременната светска
смесица, обърканият „Вавилон” на днешно време)не са били посветени
до смърт и следователно не са били от първообразното „ Царско
Свещенство”, но просто Левити, извършващи службата на
Светилището, но не жертващи.
Поглеждайки назад към образа на Закона, намираме, че имало 8 580
левити, назначени на образна служба, докато за извършване на
образното жертване, били назначени само пет свещеници. ( Числа
4:46-48; Изх. 28:1). Може би това, както и другите черти на „
сянката”, са предназначени да илюстрират съотношението на
оправданите вярващи към жертващите себе си, посветените, макар че
сега номиналната църква наброява милиони, все пак когато са
допуснати лицемерите и когато само един на всеки хиляда и
седемстотин от останалите се допуска да бъде жива жертва (макар това
да е малко, все пак е точно съотношение според образа), изглежда е
твърде очевидно, че Бог прави погрешно изявление, когато казал, че
онези („ Царското Свещенство”), които ще получат Царството, ще бъдат
„ малко стадо” (Лука 12:32). А когато си припомним, че двама от
петте свещеници били унищожени от Бога в символ на смъртта*, на
небрежни и неверни свещеници, намираме съотношението от трима
свещеници на 8580 левити да бъде само 1 към 2 800
.
*Когато успеем да разберем по- ясно високото постижение на
характера, извикан от всички, които някога ще получат
съгласно с това вечен живот на някакво равнище и колко малко
изглежда правят някакви сериозни постъпки или опити за съвършена
любов, като управляващ принцип в живота им, ние се учудваме, че
двамата сина на Аарон, които били унищожени от Бога не били
предназначени да изобразят големият процент просветени и духовно
родени, които не успели да достигнат високия стандарт на сърцето,
който е необходим и които съответно не ще бъдат достойни за някакъв
живот въобще, но напротив, ще потънат в забвение- Втората смърт.
Самият факт, че виждаме вярващи, които се опитват да премахнат
греховете си от само себе си, не е доказателство, че са „
Свещеници”, защото Левитите, както и свещениците трябва да
практикуват „ обрязване на сърцето” - „ отстраняване нечистотата
(греховете) на плътта”. Всичко това е символизирано с „ Умивалника”
с вода в „ Двора”, където свещеници и левити се умивали. Духът на
кротост, доброта, милост и морал не винаги са показатели за
посвещение на Бога. Тези качества принадлежат на съвършения
естествен човек ( Божият образ) и понякога те преживяват
крушението на падението. Но такива обстоятелства не често минават за
доказателства за пълното посвещение в номиналната църква.
Дори когато виждаме вярващи, които практикуват самоотричане в
някакво добро дело на политическа или морална реформа, това не е
доказателство за посвещение на Бога. По- скоро това е доказателство
за посвещение към едно дело. Посвещението към Бога казва,
всякакво дело, където и да е „Желая да върша волята ти, о, Боже”;
твоята воля, по твой начин да се върши. Тогава
Посвещението на Бога ще осигурява търсене в неговия план, открит в
Словото му, че можем да се изразходваме и изразходваме за него и в
служба нему, в хармония с уредения му и открит план.
Не се чудете тогава, че толкова малко хора някога видели славните
хубости в Скинията. Само свещениците могат да ги видят. Левитите
могат да ги узнаят, само когато слушат описанието за тях. Те никога
не видели скритата светлина и хубост. Никога не яли от „
присъствените хлябове”; никога не принасяли приемлив тамян на
„Златния Олтар”. Не: за да се радват на тези неща, те трябва да
преминат зад „Завесата”- в цялостно посвещение на Бога в жертва през
Деня на Умилостивението.
„ Златният олтар” в „ Светая” изглежда представлявал „ Малкото
стадо” , посветената Църква в сегашното й жертвено състояние. От
олтара се издига благоуханен тамян, приемлив от Бога чрез Исус
Христос- доброволните служби на Свещениците; хвалебствията им;
доброволното им подчинение- всичко, което правят за слава на Бога.
Онези, които пренасят така приемлив тамян на Бога (1 Петър 2:5) се
приближават до Отца- близо до „ Завесата”, която ги отделя от „
Светая Светих” и ако те помолят , могат да бъдат представени
с тамян- „тамян много със молитвите на светиите”
(Откр. 8:3). Молитвите на такива божии свещеници са ефективни.
Нашият Господ Исус Христос поддържал постоянно горящ тамян и можел
да каже:„зная, че винаги ме слушаш” ( Йоан 11:42). Така
Подсвещениците, „ членовете на Тялото му”, ще бъдат винаги чути, ако
пренасят тамян на вяра, любов и подчинение на Бога и никой не може
да очаква исканията и молбите му да бъдат чути, ако не спазва завета
си.
„ Ако пребъдете в мене и думите (ученията) ми пребъдват във вас,
тогава поискайте каквото желаете и ще се изпълни за вас.”( Йоан
15:7) Необходимостта от ясно разбиране ученията на Христа като
ръководство в исканията и очакванията ни, за да не „ молим напразно”
и не в хармония с божия план, е посочено в този текст, но рядко
значението се забелязва.
Чрез образите, които преди разгледахме, научихме нещо от славата на „ Светая
Светих” (съвършено божествено състояние), което никой човек не може
да приближи (1 Тим. 6:16), но в което „ новите създания в Христос” са
направени участници на божественото естество - накрая ще дойдат, когато
приноса на тамян от страна на цялото Христово тяло, „ Царското свещенство”
бъде завършено, а благоуханният облак върви пред тях в присъствието на
Йехова, че могат да живеят оттатък „завесата”, бидейки приети от Бога чрез
Исус Христос, техния Господ.
ВЪТРЕ В СВЕТАЯ СВЕТИХ
Ковчегът на Завета или „ Ковчега на свидетелството” бил единствената
мебел в Светая Светих. ( Виж Евреи 9:2-4 и бележка под Дайглот).
Това име (ковчег на свидетелството) внушава, че той илюстрирал
въплъщението на Плана на Йехова, който той предназначил преди
началото на божието сътворение- преди да започне по минутното
развитие на плана му. Той изобразявал вечната божия цел-
предзнаменувал богатствата от милост за човечеството в Христа (
Глава и Тяло)- „скритата тайна”. ( Виж гл.
V,
том І на „ Изследване на писанията”).
Затова той изобразява Христос Исус и невестата му „ Малкото стадо”,
които ще бъдат участници в божественото естество, напоени със сила и
голяма слава- наградата за вишното звание- радостта, поставена пред
нашия Господ и всички членове на Тялото му.
Както и преди казахме, той бил правоъгълен сандък, обкован със
злато, изобразяващо божественото естество, гарантирано на
прославената Църква. Той съдържал двете плочи на Закона (Второзак.
31:24), Златното гърне с манна ( Изход 16:32), Аароновия жезъл,
който разцъфтял ( Числа 17:8). Законът посочил как Христос ще
посрещне напълно всички изисквания на съвършения божий закон, а
също, че ще му бъде дадена власт като изпълнител на Закона.
В същност правдата на Закона била изпълнена в нашата Глава. Тя била
също изпълнена- счетена за изпълнена във всички Нови Създания в
Христа, „ които вървят на по плът, а по дух”, които вървят в
подчинение на новия ум (Рим. 8:1). Недъзите на старото естество,
които ежедневно разпъваме, покрити веднъж от изкупената цена, не са
отново натоварени на нас вече като Нови създания- до когато
пребъдваме в Христа.
Когато е писано, че „правдата на закона е изпълнена в нас”, това
означава, че края на курса (съвършенство) ни е приписано, защото
вървим след или към онова действително съвършенство, което когато
бъде достигнато, ще бъде състояние на „Светая Светих”, представено
от Ковчега на Завета.
СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОВЧЕГА
„Аароновият жезъл, който напъпил”,
изобразявал избраният характер на Христовото Тяло, като членове на „
Царското Свещенство”. Като се чете Числа
VIII
глава, ще се види, че значението на напъпилият жезъл, ще се окаже,
че Бог Йехова приема Аарон и синовете му- образното Свещенство,
представителите на Христос и Църквата- като единствен, които могат
да извършват свещеническа служба на посредник.Ето защо жезълът
изобразил приемането на „Царското свещенство” - Христос, Глава и
Тяло, напъпилият и произвел бадеми жезъл. Особеност на бадемовото
дърво е, че плодните пъпки се появяват преди листата. Така е и с
„Царското Свещенство”. Те жертват или започнали да плодоносят преди
да се видят листата на обета.
„Златният съд с манна”
изобразявал безсмъртие, което било едно от обещанията на Божия
Христос. Без съмнение нашият Господ Исус има в предвид това, когато
казва: „на онзи, който победи, ще дам да яде от скритата манна”-
Откр. 2:17
Манната била хлябът, който слязъл от небето за поддържане живота на
Израел. Тя изобразявала живия хляб, с който бил снабден света от
Бога чрез Христа. Но както израелтяните трябвало да събират
количеството манна ежедневно, иначе биха гладували, същото ще бъде
необходимо за света, винаги да търси да се сдобие с живот и
милост, ако искат да живеят вечно.
Но на онези, които стават сънаследници на Христа, членове на
помазаното Тяло, Бог прави специален принос на особен сорт манна,
същата и все пак различна от дадената на други- „скритата манна”.
Една особеност на този съд с манна е, че тя била нетленна.
Ето защо това илюстрира добре безсмъртието, нетленното състояние,
обещано на всички членове на „ Семето”, което е Църквата. Манната
или поддържащата живот храна на Израел не била нетленна и
затова трябвало да се събира ежедневно. Така всички покорни люде от
човешкия род, които ще бъдат признати за израелтяни, ще бъдат
снабдени с вечен живот, но условен, т.е. свързан със снабдяван и
подновяван живот, докато „ Малкото стадо”, което при сегашните
неблагоприятни условия, са верни „обръщенци”. На тях ще бъде дадена
нетленната част- безсмъртие- Откр.2:17 (Виж „Изследване на
Писанията”, том І, стр. 185)
Тогава тук, в Златния ковчег била представена славата, която щяла да
се открие в Божествения Христос; в напъпилият жезъл- избраното божие
свещенство; в Плочите на Закона- праведния Съдия; в нетленната манна
в златната стомна- безсмъртие, божествено естество. Над ковчега,
като негова съставна част, капак или глава над него било
„Умилостивилището”
– плоча от солидно злато, на чиито два края от същия къс метал били
оформени два Херувима с вдигнати крила като че ли готови да полетят.
Лицата им гледали навътре, към центъра на плочата, на която стояли.
Между Херувимите в Умилостивилището една ярка светлина
представяла присъствието на Йехова.
Както Ковчегът изобразявал Христа, така „Умилостивилището”, славната
светлина на Херувимите, заедно изобразявали Йехова- „Главата на
Христос е Бог”-(1 Кор. 11:3). Както е с Христос, така е и с Йехова.
Тук той е представен от неща, които илюстрират атрибутите на
характера му. Светлината, наречена „слава на Шекинах” изобразявала
самия Йехова като светлина на Вселената, както Христос е светлината
на света. Това е изобилно засвидетелствано от много текстове в
Писанията. „Ти, който седиш на херувимите възсияй”- Пс. 80:1; 1 Царе
4:4, 1 Царе 6:2, Исая 37:16
Човечност не може да влезе в присъствието на Йехова, затова Царският
Свещеник, Глава и Тяло, представени от Аарон, трябва да станат „нови
създания”,” участници в божественото естество” ( като
разпънали и погребали човешкото) преди да могат да се явят в
присъствието на тази изключителна слава.
Златната плоча, наречена „Умилостивилище” (или по- подходящо, място
за умилостивяване, защото на нея свещеникът пренасял кръвта на
жертвите, които умилостивявали или задоволявали изискванията на
божествената справедливост) изобразявала основният принцип на
характера на Бог Йехова- Справедливост. Божият престол е
основан или установен на справедливост.” Правда и справедливост са
основания на престола ти.”- Пс. 89:14; Йов 36:17;37:23; Исая 56:1;
Откр. 15:3
Апостол Павел употребява за Умилостивилище гръцката дума
хиластерион,* когато говори за Господ Исус Христос, казвайки:
„Когато Бог предложи умилостивение..., за да покаже правдата си...
за да е той праведен и да оправдава този, който вярва в Исуса” (Рим.
3:25,26) Мисълта тук се съгласува с гореизложеното
Справедливост, Мъдрост, Любов и Сила
са собственост божия, както и плана, чрез който всички те се
кооперират за спасението на човека. На Бога обаче било угодно, в
собствената му пълнота, всичко да почива и бъде представено
на човечеството във възлюбения му Син, нашият Господ Исус. Така в
образа Първосвещеникът, който излизал от „ Светая Светих”, бил жив
представител на Справедливостта, Мъдростта, Любовта и силата на
Йехова към човеците- жив представител на божествената милост,
опрощение, умиротворяване. Макар че божественото същество е
завоалирано, скрито от човешки поглед, божествените му атрибути щели
да се изложат на показ на всички хора от Великия ни Първосвещеник,
който като живо Умилостивилище ще се приближи при човечеството в
края на века и ще направи всички да разберат богатствата на
божествената милост.
* В известен смисъл преводачите на популярния превод на Библията
превели погрешно хиластерион „ благосклонен”. Думата хилазмос,
означаваща удовлетворяване е правилно преведена умилостивение -1
Йоан 2:2 и 4:10.
Двата херувима
изобразявали други два елемента от характера на Бог Йехова, така
както това е открито в Словото му, а именно божествената Любов и
Сила. Тези атрибути- Справедливост, която е основен принцип, и
Любов и Сила, които са от същото качество и същност, са издигнати и
са в съвършена хармония. Те са направени от един къс, в
същност те са едно. Нито Любовта, нито Силата могат да се упражнят
преди да бъде напълно задоволена Справедливостта. След това те
излитат да помогнат, да повдигнат, да благословят. Те били с
крила,готови за полет, но чакали, гледайки навътре към
„Умилостивилището”, към Справедливостта, за да узнаят кога да се
раздвижат.
Когато Първосвещеникът се приближавал с кръвта на жертвите на
Умилостивението, той не я поставял върху Херувимите.
Не: нито божествената Сила, нито божествената Любов изисквали
независима жертва. Ето защо Първосвещеникът нямало нужда да
напръсква Херувимите. Качеството Справедливост е Божий атрибут,
което без съмнение, ще очисти вината, защото Справедливостта казва:”
Наказанието за грях е смърт”. Когато Първосвещеникът трябва да даде
откуп за грешниците, той трябва да плати на Справедливостта.
Затова е необходимо церемонията по напръскване на кръвта да се
извърши върху Умилостивилището -
умилостивяване
Любовта, довела до целия изкупителен план. Това било така, защото
Бог толкова възлюби света, че изпрати единородния си Син да го
изкупи, като плати на Справедливостта изкупителната цена. Така
любовта била активизирана, приготвяйки се за изкуплението, след като
греха навлязъл; да, „ от преди основаването на света”- 1 Пет. 1:20
„Любовта първа
замислила начина,
по който непокорният човек да се спаси”
Когато жертвите на Деня на Умилостивението ( теле и козел) завършат,
Любовта чакала да види резултатите от плана си. Когато кръвта е
напръскана, Справедливостта вика: „Достатъчно! Свърши се!” Тогава
настъпва момента, когато Любовта и Силата могат да действат и
незабавно размахват крила, за да благословят изкупената
човешка раса. Когато Справедливостта е задоволена, Силата започва
мисията си, която е уголемена с тази на Любовта, като използва
същият сътрудник- Христос, Ковчега или безопасното хранилище на
божествените милости.
Родството и единството божественото семейство - Сина и Невестата му,
изобразени от Ковчега в хармония и единство с Отца, което е
изобразено от капака- било показано от факта, че „Умилостивилището”
било капак на Ковчега и все пак негова част- връх или негова глава.
Както Главата на Църквата е Христос Исус, така и над целия Христос е
Бог. (1 Кор. 11:3). Това е единението, за което Исус се молел,
казвайки: „Не се моля за света, а за тези, които ми даде”- „да бъдат
всички едно, както ти, Отче си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в
нас едно; за да повярва светът, че ти си ме проводил (тогава)”- Йоан
17:9,21
НЕОПЕТНЕНИЯТ СВЕЩЕНИК
Многозначително е също, че ако някой член на Свещенството има
някакъв недостатък на око, ръка, нос, крак или друга някаква част,
той не може да изпълнява службата на Свещеник (Първосвещеник); нито
човек, който има нещо излишно- например допълнителен пръст на крака
или ръката.
Това учи, че всеки член на прославеното Христово тяло ще бъде
пълноценен- не ще му липсва нищо, а и също, че в „ Малкото стадо” не
ще има нито един повече или по- малко, но точно предвиденото и
предопределено число. Когато Тялото на Христа бъде веднъж
завършено, не ще има никакви по-нататъшни добавки - нищо
излишно. Ето защо всички, които били „призвани” с „ високото звание”
да станат в частност членове на Христовото Тяло и го приели, ще се
стараят ревностно да направят званието и избирането си ( като
членове на „ Малкото стадо”) сигурно, като тичат да получат
наградата. Ако някой от тях е безгрижен и изгуби наградата, някой
друг ще спечели мястото му, защото Тялото ще бъде завършено. Нито
един член не ще липсва. Нито един член ще бъде излишен. Внимавай „
да не ти вземе някой венеца”- Откр. 3:11
„ТАЙНАТА СКРИТА ОТ
ВЕКОВЕ И ПОКОЛЕНИЯ”
—
Колосяни 1:26
—
За някои било голяма изненада, че славата и хубостта на Скинията-
златните й стени, златното й прекрасно изгравирано обзавеждане,
завесите й с толкова странна изработка били толкова плътно покрити и
скрити от погледа на народа, че дори външна слънчева светлина
била изключена. Единствената светлина била светлината на Светилника
в Светая и славата на Шекинах в Светая Светих. Но това напълно се
съгласува с уроците, които получихме от нейните служби. Както Бог
покрил образа и скрил хубостта му под завеси от груби, неугледни
кожи, така славата и хубостта на духовните неща се виждат само от
онези, които влизат в посветеното състояние- „Царското свещенство”.
Такива влизат в скрито, но славно състояние, което вета и всички
отвън не могат да приемат. Славните им надежди, а също и това, че са
„ нови създания” са скрити от другите хора.
ОЛИЦЕТВОРЯВАЩИ ЛЕВИТИ
Потомците на Левий вземали участие в задълженията и привилегиите да служат в
Скинията на събранието в пустинята във всички други дни, с изключение на
Деня на Умилостивението. Всъщност Левитите извършвали почти всичката работа,
що се отнася до постройката, докато Израел бил разположен на стан в почивка
и когато били на път. Трябва да отбележим, че нито един левит, който не бил
Свещеник, не можел да участва в Деня на Умилостивението. Ето защо, за да
изобразяват нещо, левитите трябвало да бъдат някаква класа или класи, които
ще получат божествени благословения и служат на Бога след Деня на
Умилостивението- Евангелския век.
Когато се ползваме от термина Левити, трябва да помним, че той обикновено
се отнася към други левити, свещениците, чиито род или семейство също били
от рода на Левий. Левий имал трима сина: Гершон, Каат и Мерарий. (Числа
3:17). Един от синовете на Каат на име Амрам бил баща на Мойсей и Аарон. По
божествена наредба Аарон станал глава на свещениците по чин Ааронов.
Всички синове на Левий заемал;и най- почетните места близо до Скинията.
Семейството на Гершон разпъвало шатрите си на запад от светата Ограда. На
север били разположени Мераритите, а на юг- синовете на Каат. Мойсей и Аарон
били внуци на Каат, но се разполагали непосредствено на изток при входа на
Скинията, близо до Вратата, отделени от братята си посредством особено
помазание- да извършват жертвоприношенията в Деня на Умилостивението, които
особено били приноси за грях- Виж Числа 3:23-38
Никой от рода на Левий нямал наследство в земята (Числа 18:29). Те
изобразяват всички, които посвещават истински сърцата си на Йехова да му
служат и безусловно да вършат волята му. По-нататък, зад Левитите бил
разположен станът на обикновения народ, който изобразявал състоянието на
своеволните, от което състояние били вземани козлите в принос за грях. В
праотец Адам целият свят оставил състоянието на божествена благост и
съгласие с Бога, а вместо това стъпил на път, на който повечето проявяват
своеволие, нежели да вършат божията воля. Съвършеният човек Исус се родил в
състоянието на Двора и в разрез с предшественика си, царят на земята Адам,
не се отклонил от нищо, даже в големите страдания и унижението. Унижавайки
се в себе приношението си, той не се отклонил от съвършената си преданост и
послушание на Божествената воля. ( Евреи 10:7)
Вместо да се отвърне от божията благодат чрез жертвата си и вместо в същност
да бъде „ наказан и унижаван”, Исус оценил възможността за жертва като
особен признак на Божията милост и затова могъл охотно да върши волята на
Отца. Той дошъл в близко общение със Светилището и бил в значителна степен
почетен и възнаграден в Светая Светих.
И тъй, онези членове на човешкия род, макар и родени в състоянието на стана,
имали възможност да чуят нещо за приближаване към Бога чрез Исус Христос,
които оставят своеволието си и вместо него приемат волята на Бог Йехова за
свой пътеводител. Такива са незначително на брой, но от задължилите се да
вършат волята му, не всички вършат напълно онова, което са обещали, защото
волята на Бог Йехова в този действителен Ден на Умилостивението означава
жертвоприношение. Както вече видяхме, когато разглеждахме случая с Козела за
отпущане, известна класа ще с опита да върви по компромисен път и макар че
обичат справедливостта, все пак не ще бъдат одобрени от Бога.
След завършване на
жертвоприношенията, по-малко верните ще получат божието милосърдие, живот и
място до Скинията, която Бог ще установи между хората.- „И пак ще въздигна
падналата Давидова Скиния” - Деян. 15:16
Те ще бъдат духовни същества, но не
от божествено естество. Те били добре изобразени от Мераритите. Мерари
означава горчивина. Голямото множество ще трябва да премине през големи
бедствия и горчивини на духа, когато разберат, че са загубили Голямата
награда- безсмъртието и бъдат предадени на Сатана за измъчване на плътта.
Виж Откр. 7:9,13-17; 1 Кор. 5:5
В първообраза на Червената Телица
виждаме също така как тези благородни герои на вярата, които живели преди да
започне века за благоприятната жертва на Христа „получили свидетелство, че
са угодни на Бога” ( Евр.11:5)
Ако те бяха живели през Евангелския
век, несъмнено биха били верни последователи на Исус. Всъщност те са
представени пред нас като пример за вярност (Яков 5:10). В бъдещият век на
блаженство за „всички хора”, тези праведници на древността ще заемат места с
особена почест- „Князе по цялата земя”- като получат преимуществото на
„по-доброто възкресение”, но не в смисъл, че то ще бъде по- добро от това,
което ще получат другите предани мъже при края на царуването на Месия, но
много по- добро, защото преждевременно ще имат съвършени тела, когато
излезнат от гробовете си. Тези верни служители на нещата, отнасящи се до
Бога, били добре изобразени от Каатовците, разположени на южната страна на
Скинията. Каат означава съюзник или другар.
На източната страна било
разположено семейството на Амрам (твърде възвишен), изобразяващо
свещеническото семейство, „ Малкото стадо”. Както било в образа, така ще
бъде и в действителност.Това семейство разполагало с пълния надзор в
религиозните работи на братята си и всички останали Левити, които им били
почетни помощници и служители.
Тези три класи- Амрамити, Каатовци
и Мерарити изобразявали трите класи, които ще получат „ възкресение за
живот”( Йоан 5:29). Всички те са посветени- оставили Стана- състояние на
своеволие и всички ще имат привилегията да служат в действително построената
Скиния или в положение на вършители на Божията воля. Но там има още една
класа, която ще се появи с „ възкресението за съд”. Това са Гершоновците,
които в първообраза се разполагали на западната страна на Скинията на
събранието. Те изобразяват класата овце през Хилядогодишния век. Те ще се
посветят да служат на Бога и вършат волята му. Онези от човечеството, които
своеволно останат в състоянието на Стана и предпочетат да се ползват от
своите душевни въжделения, вместо от волята на Бог Йехова, ще бъдат пресети
и накрая отсечени от живота. Това са своеволните упорити Козли.
Трябва да отбележим, че никой от
Левитите нямали наследство в земята. Това не означава, че не се занимавали
със земни дела. Напротив, всички членове на класата на Левитите ще се
занимават усилено с най- важните си интереси, а някои от тях ще имат част в
наследието на земята. Следователно, всичко, което ще притежават, ще
принадлежи на Бога. Те ще смятат за свещено поръчението, имайки предвид
постъпката на предшественика си Адам, който не оценил достатъчно
отговорността си пред Бога за малкото си царство, земята. (Левит 25:23)
Амрамитите, свещеническата
жертвувателска класа е първа озарена от лъчите на изгряващото слънце на
правдата. Каатовците и Мераритите са следващите, които ще получат
благословения и милости от тази светлина и топлина, докато Гершоновците
оставали дълго в сянката на Божията Църква, очаквайки пълното откриване на
Божиите синове, когато в определеното за това време ще бъдат благословени,
защото Христос се е отдал за изкупуването на всички.- 1 Тим. 2:6
Твърде е възможно Гершоновците да
са изобразявали Юдейският народ.” Колкото за благовестието, те са
неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са
възлюбени,заради бащите си.”- Рим. 11:28. Известно основание за този възглед
се намира във вдъхновеното изявление на ап. Яков, който казал:” след това ще
се върна пак и ще въздигна падналата Давидова Скиния и пак ще издигна
развалините й” и пак ще издигна развалините й” (в ред), за да потърсят
Господа останалите от човеците (всички юдеи, които преди били
облагодетелствани като духовно семе) и ( в добавка) всичките народи
(всичките езичници на земята), които се наричат с името ми” – Деян.
15:16-18; Осия 9:11,12
Тези думи намекват, че езичниците (
даже тези от другите народи, които сега се намират в условията на
„пустинята”, но които накрая ще дойдат в божественото семейство посредством
Посвещение, по такъв начин ще бъдат наречени с името на Йехова) ще бъдат
отделени от потомците на Авраам по кръв, а ако думите внушават тази мисъл,
то тогава земните народи ще се съденият помежду си с божествените блага
посредством Израел, когато се научат да ходят в божиите пътища, както това е
изобразено с обширния израелски стан (Исая 2:4). Необходимо е да приемем или
този, или другият възглед или частта (която употребявала езическото
невежество), трябва окончателно да се разграничи от образите, защото никой,
който е своеволен не ще получи вечен живот.
Табле оф
Цонтентс
-
ПРЕДГОВОР-
Глава
1
-
Глава
2
-
Глава
3
-
Глава
4
- Глава
5
-
Глава
6
-
Глава
7
-
Глава
8
Ретурн то Булгариан Хоме Паге
