ГЛАВА 6 „ЖЕРТВИТЕ ПОСЛЕДВАЛИ „ДЕНЯТ НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО”     Те изобразяват покаяние, обети и т.н.през Хилядолетието — Жертвите за всеизгаряне за народа — Жертвите за помирение — Месните им приношения — Приношенията им за нарушения — Прекратяването на различията между мъжкия и женския пол, показани в образите   Жертвите, принасяни от народа (Израел- света) за тяхна собствена индивидуална сметка, след жертвите в Деня на Умилостивението, изобразени от общите жертвите на Израел, спадат към следващия век и едва тогава ще бъдат представени на прославеното Царско Свещенство. При все това , то сега има слабо начало; така сега светския човек, притежаващ богатство в този смисъл, е слуга на божиите неща и понастоящем може да използва „ мамона”, за да си спечели приятели, така че когато века на доминиране на Сатана приключи и започне царуването на Христа ( в което той не ще бъде повече слуга), тогава онези, които е облагодетелствал, ще го благословят. Ако светските слуги на богатството ( мамона или бога на този свят) бяха мъдри, биха употребили по- голяма част от средствата си така. Който даде дори чаша студена вода на един от последните свещеници, само защото е такъв, по никакъв начин не ще загуби наградата си, когато Христовото Царство бъде организирано и започне управлението му- Лука 16:1-8; Матей 10:42 Жертвите, които не спадат към тази класа, ние наричаме„  жертви на Денят на Умилостивението”, илюстративни приноси и жертви, които принадлежат на  Хилядогодишния век. Както в образа жертвите на Денят на Умилостивението предхождали всички други и били основа за всеобщо опрощаване и приемане от Бога на целия Израел, но били последвани от други индивидуални жертви след онзи ден, наричани „приноси за грях”, „приноси за престъпления”, „ мирни приношения” и т.н., така ще бъде и първообраза. След като жертвите на Евангелския век довели „народа”, света в състояние на оправдание, ще има все още престъпления и грехове, които ще се извършват. Те ще изискват признаване и умилостивение, правейки необходими жертвите след това. Жертвите в „Деня на Умилостивението” изобразявали отменянето на адамовия грях чрез жертвата на Христа. Но през Хилядолетието, докато придобивките на помирението се приложат към света, докато той постепенно бъде възстановен в действително съвършенство и живот в хармония с Бога, ще се извършват грешки, за които света ще бъде, в известна степен, отговорен. За тях те ще трябва да направят някои компенсации, придружени от покаяние, преди да могат отново да бъдат в хармония с Бога чрез Христа, техния посредник. В следващия век ще има също Посвещение, но в следствие на промененото управление на света, Посвещението не ще бъде никога повече Посвещение в смърт, но напротив, ще бъде в живот, защото с приключване царуването на злото, настъпва края на мъките, скръбта и смъртта, с изключение на онези, които вършат зло. Посвещението трябва винаги да бъде доброволно представяне на нечии сили и затова е представено- изобразено в някои от жертвите, извършвани след деня на Умилостивението. Като основа за опрощаване на всички грехове в следващия век, ще бъдат жертвите в „ Денят на Умилостивението” . Би било правилно в образа грешника да принесе някаква жертва, която да посочи, че жертвите в „ Деня на Умилостивението” се признават за основа при повторно опрощение. И така намираме, че всички приноси, правени от народа след „ Денят на Умилостивението” били от такъв вид, който сочел обратно към или признаване жертвите на онзи ден. Тези приноси можели да бъдат добитък, овца или птица ( гургулици или малко гълъбчета) или фино брашно- предмета, който се принася зависел от възможностите на принасящия. През Хилядогодишния век всички хора ще „ познаят истината” и така ще получат най-пълна възможност за спасение от проклятието (осъждане или присъда) на Адамова смърт.( 1Тим. 2:4) Когато си спомним, че смъртта включва в себе си всички болести, болки и несъвършенства, на които сега е подложено човечеството, виждаме, че божия план включва пълно възстановяване на човешкото съвършенство. Само онези, които самоволно откажат или пренебрегнат възможностите, достижими тогава, ще умрат с втората смърт. Съвършенството обаче ще настъпи постепенно и ще изисква коопериране волята на грешника, за да го достигне. Той ще трябва да направи каквото може, за да се изкачи отново към съвършенството и ще му бъде оказана всяка необходима помощ. Това е показано от жертвите въобще. Те ще бъдат според възможностите на всеки човек. Колкото обаче и да е деградирал от греха и несъвършенството, когато познае истината, всеки ще се представи на Бога. Приносът му ще посочи състоянието му. Гургулицата или гълъба, принасяни от най- бедните в образа, изобразявали всичко оправдано на морално бедните и деградиралите. Козелът, принесен от други, по-способни, изобразявал всичко, оправдано на по- малко деградиралите, докато телето изобразявало всичко оправдано на онези, които достигнали съвършенството на човешкото естество. Точно както телето било определено да изобрази съвършената човечност (многото тлъстина) на Исусовата жертва, а козелът (своеволен и слаб) бил употребен да представи несъвършеното човешко естество на светиите в жертвите на „ Деня на умилостивението”, така и животните изобразявали приносителите (Израел- образ на вярващия свят в Хилядолетието) с посвещенията им. Би трябвало обаче да се помни, че приносите за всеизгаряне и мирните приноси на бъдещето изобразявали народа като посвещаващ се - отдаващи се на Бога. Те не изобразявали приносите за грях, за да осигурят умилостивение, какъвто е случаят с жертвите на Деня на Умилостивението. Имало, разбира се, приноси за престъпление, които били, в известен смисъл, индивидуални приноси за грях, но те, както ще видим след малко, били напълно различни от националните приноси за грях в Деня на умилостивението. Когато онези хора от човешкия свят, които мислят да приемат  божията милост, достигнат съвършенство на края на Хилядолетието, не ще има повече бедни, в смисъл на неспособност да принесат теле, а в смисъл на недостиг на морална или физическа неспособност. Всички те ще бъдат съвършени хора и приносите им ще бъдат съвършените им същества, изобразени от телето Говорейки за това, Давид казва:” Тогаз ще благоволиш жертви на правда (правене на добро) и приношения и всеизгаряне. Тогаз ще принесат на олтара ти юнци (съвършени жертви”- (Пс. 51:19) Все пак, за да не бъде езика на Давид погрешно разбран, че учи за възстановяване на буквалните, кървави, образни жертви, в известна връзка със същото,той казва: „Тогава ще ти са угодни жертви ( образни или първообразни- пълното умилостивение загрях било осъществено по онова време „ веднъж за всички”... Жертви на Бога са съкрушен дух, съкрушено и разкаяно сърце, о, Боже, ти не ще презреш.” Всички тези жертви трябва да бъдат принасяни от свободната воля и желание на приносителя- Левит 1:3 Завършването на посвещението било показано от смъртта на животното- т.е. всеки член на човешката раса трябва да посвети волята си. Това обаче не ще бъде последвано нито от унищожаване на човешкото естество ( изгаряне на плътта извън стана), нито приемане на живот в ново естество- в „ Светая Светих”. Само свещениците влизат там, както това е посочено в жертвите в Деня на умилостивението. Не: когато са се посветили, те са били приети като човешки същества и ще бъдат усъвършенствани като такива. Правото им на живот като такива било купено от Първосвещеника, в членовете на чието тяло, е представена цялата Църква от победители. Посвещенията изобразяват приемане на откупа и запознаване на принасящите с божия закон като условие, при което могат да продължат да живеят вечно в хармония и милост с него. ПРИНОСИ ЗА ВСЕИЗГАРЯНЕ НА НАРОДА Приносите за всеизгаряне трябвало да се пазят постоянно на олтара и огъня им не трябвало никога да угасва.” Този е законът на всеизгарянето. Всеизграянето да гори на олтара цялата нощ до заранта и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато...всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят... огънят да гори непрекъснато на олтара”- Левит 6:9,12,13 Така било представен на всеки приносител факта, че олтарът бил вече осветен или отделен и че приносите им ще бъдат приемливи, защото Бог приел жертвите на Деня на умилостивението. На този олтар израелтянина поставял приноса си на свободната си воля, така, както това е разказано в Левит гл. 1. Това било правено по обикновения начин: животното, нарязано на късове и измито, било поставено на олтара до главата и било напълно изгаряно; благоуханна жертва на Бога. Това служело да изобрази благодарствената молитва към Бог Йехова; признаване милостта, мъдростта и любовта му, както това е манифестирано в разбитото тяло на Исус- тяхното изкупление.  МИРНИ ПРИНОСИ ЗА НАРОДА Този принос бил от чердата или стадото и трябвало да се прави в изпълнение на обет (завет) или като доброволец- „благодарствен принос”. Част от него трябвало да се дава на Бог Йехова чрез приносителя- „собствените му ръце ще занесат приносите на Бога чрез огън. Тлъстината чрез гърдите ще занесе” и свещеникът ще изгори тлъстината на олтара и ще подвижи гърдите пред Бога. Обаче гърдите ще бъдат на свещеника, също и плешката. Принасящият трябва да яде жертвата.- Левит 3 и 7:11-16,30-34. Това изглежда сочи, че ако някой човек дойде тогава в състояние на пълен мир и хармония, както трябва да направят всички, или да се отсекат във Втората смърт (трябва да яде или изпълни завета си към Бога, завет на пълно посвещение нему, ако след като е усъвършенстван по такъв начин отново се опетни с доброволен грях, той трябва да умре ( Втората смърт), както е посочено с наказанието за докосване на нечисто.- Левит 7:19-21. Сравни Откр. 20:9,13-15 С тази жертва бил представен принос от безквасни хлябове, замесени с елей и вафли на помазание, изобразяващи вярата на принасящия в характера на Христа, който той ще копира, а квасния хляб сочел, че признава собственото си несъвършенство по време на Посвещението си- кваса е образ на грях.- Левит 7:11-13 НАРОДНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРИНОСИ Безквасните хлябове от фино брашно с елей и т.н. били представяни на Бога чрез свещеника. Те вероятно изобразявали хвалата и почитта, принесена на Бога от света чрез Църквата му. „ Нему слава да бъде в Църквата чрез Исус Христа във всички родове от века до века.”(Еф. 3:21) Те били приемани чрез свещениците. Пробата, принесена на олтара сочела, че това било прието и одобрено от Йехова. НАРОДНИТЕ ПРИНОСИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ГРЯХ „ Ако някой направи законопрестъпление и от незнание съгреши в посветените Господу вещи... И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще е виновен и ще носи беззаконието си... и да принесе при свещеника овен от стадото си без недостатък” и пари според изчислението на свещеника за престъплението пет пъти повече и това ще бъде приносът му. А свещеникът ще направи умилостивение за него. А ако някой съгреши съзнателно и навреди или измами съседа си, ще го възстанови по принцип и ще добави една пета част повече (двадесет процента лихва) и ги даде на потърпевшия и ще донесе овен за принос за престъпление на Бога. - Левит 5:15-19; 6:1-7 Това учи, че всяко сторено зло трябва да се поправи с лихва, придружено от покаяние или молба за опрощение от Бога чрез Църквата (Свещеничеството)- признаване на собствените си несъвършенства от страна на нарушителя и цената на изкуплението, посочени от представения овен. Но забележете разликата между третирането на такива приноси за грях и приносите за грях в „ Денят на умилостивението”. Последните били принасяни на Бога (божествена справедливост) в „ Светая светих” като по-добрите жертви. А първите били принасяни на свещениците, които през Деня на умилостивението купили народа. Народът ще изрази благодарността си на избавителя си. Наистина свещеника взимал и принасял на Бога част от приноса като „ възпоменание” – като признание, че целият план за избавление, така както е осъществен в Денят на умилостивението (Евангелския век) бил на небесния Отец, но присвоил остатъка за себе си- като го ял. Целият свят, купен със скъпоценната кръв на Христа (човешкия му живот), ще се представи за опрощение на престъпления на Царското свещенство. Приемането на даровете или посвещенията им, ще означава опрощение. Това е в хармония с думите на нашия Господ към учениците му: „Духна и каза: Приемете духа светаго. На когото простите греховете, ще му бъдат простени, на който задържите- задържани са.”- Йоан 20:23 Докато „ служението на помирението” принадлежи в най- пълен смисъл на следващия век, когато всички жертви на Умилостивението бъдат завършени, все пак дори сега всеки член на Царското Свещенство” може да каже на вярващите и каещите се: „Прощават се греховете ти”, както направила Главата ни, гледайки чрез вяра напред, както направили за завършване на жертвите за грях. Освен това, сега свещениците знаят сроковете и условията, при които е обещано опрощение и могат да говорят авторитетно, когато видят, че условията се съобразяват с тях. Приносите в Деня на Умилостивението, както вече видяхме, били винаги изгаряни (Левит 6:30; Евреи 13:11). По-късните приноси обаче за престъпление, пренасяни след Деня на Умилостивението не били изгаряни, но изяждани ( присвоени) от Свещениците. МЪЖКИТЕ И ЖЕНСКИТЕ РАЗЛИЧИЯ ЩЕ ПРЕСТАНАТ „ Този е законът за приношението за грях ( принос за престъпление) ... Свещеникът, който го принася за грях, да го яде...Всяко мъжко от свещеническия род да го яде.” - Левит 6:25-29 Господ и всички свети ангели са, според Писанията, от мъжки род, докато всички Свети заедно са представени от женски род „девата”, омъжени за нашия Господ Исус като съпруг. Но женският човек бил първоначално част от човека - направен по Божий образ и е все още ( макар че временно е разделен с цел размножение на човечеството) част от човека, не бил напълно сам. Както съвършения човек бил наименуван Адам, така, когато били направени двама, „ Бог нарекъл името им Адам”- главенството останало у мъжа, който по такъв начин станал пазител и грижовник на жената, като част от собственото му тяло ( Еф. 5:23-28). Половото разделение не направило Адам несъвършен. То само разделило съвършенствата между две тела, на които той бил още „глава”. Писанията сочат, че в края на краищата, с приключване „ Времената на възстановление” всички (мъже и жени) ще бъдат възстановени в съвършено състояние- състоянието, представено в Адам, преди Ева да се отдели от него.Ние не разбираме, че мъжките и женските ще изгубят идентичността си, но че всеки ще приеме качества, които сега му липсват. Ако тази мисъл е правилна, това изглежда означава, че крайната деликатност на някои жени и крайната грубост на някои мъже, се дължат на падението и че възстановяването в съвършенство, при което елементите на двата пола ще бъдат съвършено съчетани и хармонизирани, ще бъдат идеалната човечност на божието намерение. Докато скъпият ни Избавител „ човекът Христос Исус”, вероятно не бил нито груб и мускулест, нито изнежен, в него умствената сила и величествена човечност били смесени най- възхитително с благородна чистота, нежност, грация и истинска човечност. Не е ли той съвършеният човек, който умрял за расата ни и изкупил и двата пола? Нека не забравяме, че като мъж, той нямал помощник. Бил ли е той поради тази причина сам завършен, способен да заплати пълната съответстваща цена за Адам (мъжко или женско?) . Или Ева била представена по такъв начин във великият откуп или чрез съпруга й, като нейна „глава” - иначе майка Ева не би била изкупена въобще, една мисъл, която би противоречала на други Писания. Евангелската Църква наистина е спомената в Писанията като  „Невеста”, не обаче като невеста на „ човека Исус Христос”, а като невеста на възкресения и високо превъзвишен Исус Христос. Като нови създания, родени от Божия дух за духовно естество, ние сме сгодени за духовния Исус, чието име, почест и трон ще наследим. Църквата не е невестата на жертвания човек Исус Христос, но на прославения Господ Исус, който при Второто си идване твърди, че е негова собствена- Римляни 7:4 Както с мъжа и жената в следващия век, така ще бъде и с Христос и Църквата- след прославяне на Църквата. Всяка женственост ще отпадне, „ ще бъдем подобни нему”- членове на Тялото му.” И това е името, с което тя ще (тогава) се нарича ( Господното й име) Господ, правда наша.( Йеремия 33:16; 23:6) Както Тялото на Великият Пророк, Свещеник и Цар, Църквата ще бъде част от Вечния Отец или Дарителят на живот за света- Исая 9:6 Същата мисъл е прокарана през Писанията. Само мъжете от свещеническото племе жертвали, както по- горе, яли от приносите за престъпление и само те влезнали в Скинията и преминали оттатък завесата. Подобно е и с уредбата на Светия дух през Евангелския век. „Той даде наистина (мъже) Апостоли и (мъже) Пророци и (мъже) Евангелисти, Пастори и Учители за квалифициране на Светиите, за делото на Служението, за да се изгради Помазаният” ( Eф 4:11,12 Дайаглот) Думата мъж, както по- горе, трябва да се яви в българския, както се явява в гръцкия текст и в Господните назначения, и Апостолите съответстват на това значение. „А жена да поучава, не позволявам ( в Църквата), нито да владее над мъжа”, заявява ясно Апостолът ( 1 Тим. 2:12) Това илюстрира сегашните отношения на Христос и Църквата, която, както разбрахме ние, ще се прекрати с края на този век, когато победителите ще се прославят и всъщност станат едно с Господа- като „ братя”. Това обаче не означава, че сестрите с Църквата не „ представят телата си в живи жертви, свети и приемливи от Бога” и извършват важно „служебно дело” в Църквата като членове на „ Царското Свещенство”. Те еднакво угаждат на Бога като братя, защото всъщност всякакви различия на пол, цвят и условия са игнорирани, отпаднали от Божественото внимание от времето, когато ставаме „ нови създания в Христос” ( 2 Кор. 5:17, Гал. 3:28). Но образа, фигурата, урока трябва да продължи и затова и различията, които са толкова подържани в особеностите на службата на Христовата Църква. Напротив, Противникът винаги се е стремял да контролира религиозно човека чрез любовта и почитта на мъжа към жената- от тук и превъзнасянето на Дева Мария до ранг на богиня и почитането й от католиците. Така е също и при древните египтяни. Изида била богиня, а в по- късни времена, времената на апостол Павел, Дияна била богинята на ефесяните. А не се ли опитва Сатана още да действа, както в Едемската градина? Не са ли жени главните му медиуми в спиритизма и неговите главни апостоли и пророци в теософията и християнската наука? Нито приемането от Сатана на жени за негови говорители е било от полза за тях. Напротив, в страните, където библейските правила се признават и почитат, жените стоят на далеч по- високо интелектуално равнище и са повече приемани заради истинската им женственост от онези, които най- грижливо следват библейските правила.    Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8   Ретурн то Булгариан Хоме Паге