Отделени за служба на Бога — „ Бъди верен до смърт” — „ Осветете се” и „ Аз ще ви осветя” — Телета и овни за посвещение — Елей за помазване при посвещение

Посвещаването на свещеничеството било образ на посвещаване на човешкото естество на нашия Господ Исус Христос и Тялото му- Църквата на волята на Йехова- подчинение на Исус дори до смърт и подчинение на членовете на Тялото му, страдащи с него за правдата „дори до смърт”. Цялото Тяло, представено от аароновите синове (като Главата била представена персонално от Аарон) чрез първообразните жертви, извършвани през Евангелския век, е посветено на бъдещото дело, когато ще бъдат Царе и Свещеници, за да възстановяват, управляват и благославят човечеството. Посвещаването им означава отказване от ВСИЧКО свое в служба на Бога и волята му. 

Това обаче не е всичко. Като награда за верността им, Бог обещава да ги дари с най-високата степен на духовно съществуване - божественото естество и веднага са счетени и признати за божии синове. - Гал. 4:4,7 ;2 Петър 1:4

„ БЪДИ ВЕРЕН ДО СМЪРТ”

Някои, които се посвещават да жертват, като по такъв начин се присъединяват към „ Царското Свещенство”, не ще обаче достигнат бъдеща царска служба, е показано също в образите, както е изрично заявено в Новия Завет. Една класа хора ще бъдат „спасени като от огън”, „ излизащи от голяма скръб”, но загубили наградата, за която стартирали с посвещението си, понеже не възприели достатъчно ревностно привилегията си да жертват като свещеници - те не били достатъчно подготвени да страдат „ с него”, техния Първосвещеник. С тях ще се занимаем специално по- късно, когато изследваме значението на жертвите в Деня на Умилостивението.

Друга класа от тези, които се посветили да бъдат свещеници, които също не ще получат обещаните царски благословения, предназначени за свещениците, ще бъдат унищожени във Втората смърт. Те, които са представени ясно на вниманието ни в Новия завет (Евр. 6:4-6; 10:28-31; 1 Йоан 5:16) са също така обрисувани в образите или сенките на службата на Скинията.

Четиримата синове на Аарон първоначално представяли Подсвещеничеството, но двама от тях били унищожени. Те съответстват на гореописаните две класи, като двама от тях отпаднали от Царското Свещеничество. Единият от тях пострадал от Втората смърт, а другият се спасил от нея само „ като от огън” - скръб, очистване. На Аарон и двамата останали синове било забранено да оплакват братята си, които били отсечени. Това означава, че всички верни свещеници, ще признаят справедливостта на Божествените решения и ще се поклонят в смирено подчинение, казвайки:” Праведни и истинни са пътищата ти, Царю на светиите”. Разбира се, това носи благословение на верните, като ги води към още по- голяма ревност, казвайки: „Да се стараем да влезем в това упокоение, за да не падне някой в същия пример на непокорството.”- Левит 10:1-7; Откр. 15:3; Евреи 4:1

„ ОСВЕТЕТЕ СЕ „
— И —
„ АЗ ЩЕ ВИ ОСВЕТЯ”
 

Образната служба за посвещаване на образните свещеници, сочи двете страни на посвещението- нашата част, състояща се в подчиняване човешкото естество и правата му, и Божията част, състояща се в приемане жертвата ни и нашето отделяне и признаване като Нови създания. Новото естество (духовно) било представено в Аарон и синовете му. Жертваното земно естество било представено от телето и овните, принесени на олтара.- Левит 8:14-33

Телето било предавано на „Закона” (представен от Мойсей) да посрещне изискванията му против Израел, който от своя страна е образ на човечеството въобще. За да посрещне изискванията на Закона, то трябвало да бъде заклано- „ И Мойсей го закла” . 

А Мойсей взел телето, вътрешностите му и др. и ги изгорил на огън извън „ Стана” (стих 17). По такъв начин съвършената човечност на Христа- Глава и Тяло- е направена „принос за грях”, понасяйки унищожението, на което бил осъден света, от което с тази жертва, в края на краищата, ще бъде освободено човечеството- като заслугата била в жертвата на нашия Господ Исус, а ние, „братята” му сме привилегировани да изпълним мярката на страданията му, като „ членове на Тялото му” ( Кол. 1:24).

„ Драго ми е да върша волята ти, Боже мой.” Това било представено от пренасянето на олтара на тлъстина и части от вътрешностите, които дават живот на организма, като „ благоухание” за Бога.

Други черти на същото Посвещение са показани от двата овена на приноса за грях, споменати в стихове 18 и 22. Споменатият първи овен, бил приноса за всеизгаряне. Аарон и синовете му полагали ръцете си на главата му, като по такъв начин сочели, че той ги представлява. Овенът бил заколван, кръвта му била поръсвана над олтара и Мойсей „насичал овена на парчета и измивал вътрешностите и краката с вода” и „изгарял късовете и тлъстината”. По такъв начин, през целия Евангелски век, Исус и Тялото му, Църквата, се представяли член по член пред Бога на Олтара, и все пак всички заедно се считали за една жертва.

Първа на Олтара била поставяна главата, а след това всички, които са „мъртви с него”, очистени, както това е показано в образа с измиване с вода- чрез Словото и считани като Главата, положена на същия олтар. Изгарянето на приноса на олтара сочи как Бог приема жертвата като „ благоухание”.

Вторият овен, „ Овенът на посвещение”, сочел какъв щял да бъде ефекта на жертвата върху нас, докато първият сочел как Бог приема жертвата ни. Аарон и синовете му поставяли ръцете си върху главата на овена за посещение, сочейки по такъв начин, че ги представлява. Мойсей го заклал, взел кръвта му ( посветения живот) и я поставил върху всеки поотделно, сочейки по такъв начин, че посвещението ни е индивидуално дело.

Ръцете ни са посветени, така че каквото ръцете ни намерят да правят, го правим за Бога. Краката ни са посветени, така че отсега нататък ние „вървим не като езичници”, но „ вървим в подновяване на живота”, „ вървим с вяра”, „вървим с дух”, „ вървим в светлина” и дори „както сме приели Христа, така вървим в него.”- стихове 23,24

Избраните късове на овена, „ вътрешностите” и „ тлъстината”, представлявали сърдечните ни чувства, най- добрите ни сили.Те били вземани на ръце от свещениците и „разлюлявани” - преминавали напред назад пред Бога – изобразявайки по такъв начин факта, че посветения принос не е даден на Бога само за един момент, ден или година, но че сме посветили да пазим постоянно чувствата си и силите си в състояние на подем, като никога не прекратяваме това си състояние, докато се приемат от него, докато завършим курса си. И Мойсей взел от ръцете им разлюлявания принос (свещениците не го оставяли долу), а това, че Бог ги е приел, било показано чрез огън.  

Докато било в ръцете им, върху „разлюляното приношение” били поставяни три питки, взети от пълната кошница. Този принос бил поставян на ръцете както на Първосвещеника, така на Подсвещениците от Мойсей.

Първата питка безквасен хляб представлявала действителната чистота на Исус като човек и вменената чистота на Църквата като човеци, както това било атестирано от Закона (Мойсей)- оправдание- „защото правдата на закона е изпълнена в нас”, дотолкова, доколкото сме приети за членове на Тялото му. (Рим. 8:4 ). Втората питка безквасен хляб, смесен с елей, представлявала пребиваващия в нас Дух Божий- освещаването. Третата представлявала надеждата и вярата ни в изключително скъпоценните обещания за слава, почест и безсмъртие.

Без елементите Оправдание (чистота), Освещаване чрез духа, вяра в истината и обещаното Прославяне, посвещението не може да бъде пълно и затова и приемливо.

Те били напръскани (стих 30) с кръвта на Посвещението, смесена с елея на Посвещението. Това учи, че Посвещението ни е прието, защото сме оправдани чрез скъпоценната кръв на Изкупителя ни. По такъв начин ни се казва, че сме „приети във Възлюбения”- Еф. 1:6 

Сваряването на месото за посвещаване ( стих 31) не било част от жертвата:то било само приготвяне на порцията за изяждане. Всичко трябвало да бъде усвоено,  като с това се сочи, че трябва да бъдем напълно и изцяло посветени и нищо от времето и силата ни- прахосани.

Седемте дни на посвещение (стих 33,35) показали отново, че сме посветени в служба на Бога, не само за част от времето си, но за цялото време. Числото седем в Писанията е завършено число и означава всичко или цялото, за което става дума. („Седем печата”, „ седем тръби”, „седем язви” и т.н.) Стих 36 сочи завършването на делото на посвещението.

Никога преди не е имало такова време, когато да е толкова необходимо, отколкото това сега, всички посветени свещеници да видят, че сме „ мъртви с него”. Както и това всяка наша способност да бъде „разлюляна” пред Бога, за да приеме и употреби талантите ни за своя слава. Този въпрос е от особен интерес за онези, които разбират, че Писанията учат, че много скоро всички членове на Тялото ще бъдат приети заедно с Главата, като Божие благоухание и че след като делото по саможертвата завърши, ще започне славното дело по благославяне на човечеството и изпълнение на Завета с Бога.

Първообразното Посвещаване на първообразните свещеници, е ограничено до сегашния ( Евангелския) век. Посвещаването започнало в прогресия, след като нашия Господ и предтеча „принесъл себе си” и ще бъде завършен преди този век да завърши напълно. Ако не успеем да бъдем между свещениците сега, през времето на Посвещението, не можем да бъдем от тях, когато започнат службата си за народа в Царството, когато същите свещеници (които сега са презрени от хората, но са „ благоухание Божие”) ще имат добавена титлата Цар и с Главата си Исус, ще управляват и благославят всички народи. (Откр. 20:6). Желаем ли ревностно да бъдем сред онези, които ще пеят слава на Великия Първосвещеник, „ Направил си ни Богу Царе и Свещеници и ще управляваме над земята”. Ако бъдем напълно посветени сега, то тогава само „ако страдаме с него, ще и да царуваме с него”- 2 Тим. 2:12.

Табле оф Цонтентс - ПРЕДГОВОР- Глава 1 - Глава 2 - Глава 3 - Глава 4 - Глава 5 - Глава 6 - Глава 7 - Глава 8